— Не. От „Мейсис” — отвърна Фиона.
Очите на Карълайн ще разшириха и после се засмя сърдечно. Фиона действаше на хората по този начин. Беше абсолютно непринудена. Очароваше недружелюбни светски особи и превзети бизнесмени, като просто се държеше естествено. Успя да омае дори Морган — най-богатият мъж в страната, — като посрещна надменния му взор с усмивка и му стисна ръката като мъж, когато ги запозна. По-късно Морган добронамерено измърмори пред Уил, че никак не се била притеснила от него, а би трябвало да прояви малко благоприличие, като демонстрира минимално страхопочитание.
Уил се беше влюбил в нея до лудост и копнееше да ѝ го каже. Веднъж едва не го стори на връщане от една вечеря, но почувства някакво напрежение от нейна страна и смени темата. Страхуваше се, че може да постави под съмнение искреността му. Може би се боеше, както някога и самият той, че между тях няма да се получи и сърцето ѝ ще бъде разбито. Имаше усещането, че някой ѝ го беше причинявал преди. Страстта беше в природата ѝ — разбираше го по това как го докосваше, как го целуваше, но имаше и тревожност. Скоро щеше да я представи на семейството си. Така искаше да ѝ даде да разбере, че е сериозен. Щеше да го направи и заради доброто на децата си. В крайна сметка все някога щяха да се натъкнат на Уил-младши или на Джеймс в някой ресторант или пък който и да е щеше да спомене, че ги е видял заедно. За щастие никой от тях не четеше рубриката на Питър. Хилтън беше хвърлил доста светлина върху Фиона. Споменаваше я всяка седмица в колоната си. Винаги описваше с какво е била облечена и отбелязваше, че винаги се намирала или в компанията на младия англичанин Ник Соумс, или на Уил и никой нямал представа кой ще я спечели. Очевидно сексуалната ориентация на Ник и ролята му на придружител бяха убегнали и на него.
— Татко? — повика го Уил-младши. — Зададох ти въпрос. Не ме ли чу?
— Не, съжалявам. Бях се отнесъл. — Забеляза, че Емили му хвърли поглед, а после насочи вниманието си обратно към бродерията.
— Попитах дали са дошли инженерните доклади за бруклинската линия.
— Още не. Очаквам ги утре.
Отново настъпи тишина. Джеймс пое реда си със стика за голф. Едмънд подхвърляше една топка във въздуха. Емили прекарваше иглата си през канавата. Очите на Уил се спряха върху ръцете на дъщеря му. Бяха така деликатни и бели. Нищо подобно на Фионините, нейните винаги бяха загрубели от работа. Преди няколко вечери в „Ректърс” забеляза голяма драскотина на опакото на едната ѝ длан, когато се протегна за чашата си за вино. И тази корава малка ръка на боец накара сърцето му да се разтопи. Ръцете на Фиона не бяха красиви като на Емили, но за него бяха прекрасни.
Джеймс се прокашля. Уил вдигна поглед и долови напрежението във въздуха. Видя как Уил-младши кима на Емили, а тя внезапно се изправи и помоли Изабел да отиде с нея на разходка. Само кратка, в близост до къщата, обясни. Щяла да ѝ се отрази добре. Изабел се изправи с помощта на мъжа си и се заклати след Емили. Уил остана с тримата си сина и зет си. Едмънд беше взел още две топки за голф и жонглираше в пълно неведение за обтегнатата обстановка. Ричард се спотайваше встрани от другите. Уил-младши и Джеймс стояха прави пред камината и бяха престанали да играят със стиковете си. Нещо ставаше. Бяха го повикали тук по конкретна причина. Огледа настойчиво Уил-младши и Джеймс и каза:
— Е, какво има?
— Какво да има? — попита Едмънд, който улови топките и погледна към баща си.
— Татко… — започна Уил-младши. — Искахме да говорим с теб.
— И не можахте да го направите в Ню Йорк?
— Не, прекалено лично е — заяви Уил-младши.
Прехвърли тежестта си от единия на другия крак, очевидно изпитващ неудобство.
— Чухме разни неща — продължи Джеймс вместо него. — Хората са те видели с млада жена.
— Не е наша работа — намеси се Уил-младши, — но по въпроса се говори доста. Просто ни се струва, че не е редно да показваш любовницата си така открито.
Уил се усмихна на чувството за благоприличие на синовете си.
— Жената, за която говорите, не ми е любовница. Името ѝ е Фиона Финеган. Ухажвам я. В много порядъчен маниер, бих добавил. Съжалявам, трябваше да осъзная, че ще чуете за това. Трябваше да ви кажа за нея по-рано.
— Ухажваш я! — повтори Уил-младши с шокирано изражение на лицето. — С намерение да се жениш?
Уил вдигна рамене, вече леко раздразнен от инквизицията.
— Малко е рано за това, но след като попита, да… вероятна възможност е.
— Татко! — възкликна Едмънд и се усмихна топло. — Това е чудесно. Какво представлява? Хубава ли е?
Уил се засмя.