— Съжалявам, татко. Наистина съжалявам.
Питър поклати глава.
— Личи, че е така. Влез. Нямам навика да ям неделния си обяд на стълбите.
Джо завъртя очи и последва баща си, доволен, че реши да не се мести обратно у дома. Беше поздравен весело от малкия си брат Джими, който беше на шестнайсет, от тринайсетгодишната Елън и осемгодишната Кати с нейните две опашки и сукман. Целуна майка си, която тъкмо вадеше от фурната голям агнешки бут. За малко да ѝ се скара, като го видя — знаеше колко е скъпо агнешкото, — но тя беше горда и доволна, че месото е опечено добре, така че не каза нищо. Забеляза карамфилите в ръката му, засуети се и поръча на Елън да ги сложи във ваза. Джо отнесе месото до масата, а сестрите му се погрижиха за картофите и брюкселското зеле. Когато седнаха да се хранят, настъпи неловко мълчание, а после Кати каза:
— Мама каза, че Мили е изгубила бебето, Джо. Как така го е изгубила? То да не е избягало? Намериха ли го вече?
— Млъквай, Кати — скара ѝ се Елън.
Джо спря да реже месото в чинията си.
— Бебето не е изгубено, мила — обясни. — В Рая е.
— Но защо? Защо е там?
— Хей, яж си обяда и си гледай твоята работа — скастри я баща ѝ. — Повече няма да говорим за бебета, за Мили или за нещо, свързано с това.
— Глупачка! — изсъска Елън и я сръчка с лакът.
— Не съм глупачка! — възпротиви се намусено тя. — Само казах…
— Подай ми соса като добро момиче, Кати — намеси се Роуз. — Джо, разкажи ни за новата си работа.
Джо заговори, благодарен на майка си, че е сменила темата. Когато свърши, баща му заяви:
— Струва ми се, че с твоя опит може да намериш нещо по-добро.
Роуз изгледа мъжа си.
_ Опитах. Томи ме е очернил пред всички. Късметлия съм, че изобщо намерих нещо — обясни Джо. Сдъвка парче агнешко и преглътна. — Все пак това не е завинаги. Спестявам по-голяма част от парите. — Той се поколеба за секунда, а после добави: — Имам идея за нов бизнес.
— Какъв, мили? — попита развълнувано Роуз.
— Веднага щом събера достатъчно, ще купя собствена сергия на колела, ще я заредя с качествена стока и ще обикалям от врата на врата в добрите квартали. В Мейфеър например. Ако изкарам достатъчно, ще купя кон и каруца, за да стигам по-далече. До Найтсбридж да кажем и ще наема човек, който да обикаля из Мейфеър. Ще продължа да докупувам каруци и да добавям маршрути, докато не покрия голяма част от Уест Енд. — Вече се беше пооживил и малко от старият му дух се беше върнал. — По този начин готвачките и икономките всеки ден ще получават на прага на къщата най-добрата стока. Ще могат да избират, без да се налага да ходят до пазара или да се задоволяват с боклуците, доставени от магазина на ъгъла. Мисля да го нарека: „Монтагюс — среща на качество и удобство”. На името на улицата. Какво мислите?
— Струва ми се, че идеята е прекрасна — отвърна Роуз.
— Аз ще работя за теб — заяви Джими. — Мога да ти помагам сутрин и да се връщам навреме следобед, че да помогна на татко.
— Според мен това е най-глупавата идея, хрумвала на някого — обяви баща им. — Как ще накараш готвачките да купуват от теб? Вече си имат любими магазини…
— Питър — опита се да го спре Роуз. Той не я чу.
— И откъде ще знаеш с какво да заредиш количката? Какво количество? Едно нещо ще се свършва, а от друго ще ти е останало твърде много. Ще постъпиш най-добре, ако се задържиш на работата, която вече имаш и се благодариш за нея.
— Току-що каза, че мога да постигна нещо повече! — разгневи се Джо заради вечните критики на баща си и заради отказа му дори да обмисли нова идея.
— Засега си налягай парцалите и не оплитай конците отново — настоя Питър.
Джо смачка салфетката си на топка.
— Дори не знам защо се върнах тук — заяви и се изправи, готов да си тръгне. — Съжалявам, мамо. Благодаря за обяда.
— Седни! — тросна се Роуз. — Никъде няма да ходиш. Ще доядеш храната, която съм сготвила за теб.
Обърна се ядосано към мъжа си и Джо забеляза баща му, който като нищо тежеше с трийсет и пет килограма повече от майка му и стърчеше с трийсет сантиметра над нея, да трепва.
— А ти, Питър, няма да е зле поне веднъж да подкрепиш сина си, вместо да го обвиняваш, че е глупав, задето му е хрумнала нова идея. Добра идея! Ако поначало беше получавал малко повече насърчение тук, може би никога нямаше да тръгне за Ковънт Гардън. И не би се забъркал с Томи Питърсън и дъщеря му.
Цялото семейство се смълча. Смирено се върнаха към храната в чиниите им. Елън си сервира още месо. Кати си изяде брюкселското зеле, без да гъкне, макар че го мразеше, Джо заля картофите си със сос. Питър набоде парче агнешко на вилицата си и неохотно отбеляза, че може би знаел сергия на колела за продан. Можел да плати депозит, а Джо щял да я изплаща със седмичните си надници. Роуз потупа ръката на мъжа си и погледна с надежда към най-големия си син.