Останалата част от обяда мина кротко. Когато свършиха, Питър седна пред камината с вестника и лулата си и задряма. Джими излезе да се види с приятели, а след като помогнаха на майка си да почисти, Елън и Кати го последваха. Роуз попита Джо дали би желал да се поразходи, преди да тръгне обратно към Ковънт Гардън. Той се съгласи.
Докато вървяха по Монтагю Стрийт, очите му се спряха отново върху къщата на Фиона. Майка му забеляза.
— Сега там живеят две семейства. Едното на горния, а другото на долния етаж. Боже, липсват ми. Кейт ми беше като сестра — промълви.
Джо кимна. И на него му липсваха. Толкова много, че чак го болеше. Обърна се към майка си и я попита:
— Мислиш ли, че някога ще ми прости, мамо? Не дали някога пак ще ме обича. Знам, че е прекалено много да моля за такова нещо, но може би ще успее да ми прости.
Роуз се поколеба.
— Не знам, мили. Изненадващо е какво може да понесе сърцето. Хората казват, че можело да бъде разбито, но не е така. Щеше да е по-лесно, ако се случваше. Ако спре да бие, спираш да чувстваш. — Завиха зад ъгъла. — Предполагам, че е възможно да ти прости. Случва се. Някога аз простих на баща ти.
— За какво? Задето е нещастен стар мърморко?
Роуз поклати глава и Джо забеляза, че изведнъж майка му беше станала далечна и тъжна.
— За какво, мамо?
— Когато ти беше едва на шест, Джими на три, а Елън новородена, баща ти си тръгна. Хвана се с вдовица, която работеше на пазара в Спитафийлдс. Не беше красавица, но децата ѝ бяха пораснали и разполагаше със собствена стая.
— Моят баща? — попита смаяно Джо.
Роуз кимна.
— Не можеше да се справи със задълженията на брака и бащинството, с появата на ново бебе. Нямахме никакви пари. Живеехме с моите родители. Той работеше за баща си. Времената бяха тежки.
— Но ти си се справяла, мамо.
— Разбира се, че го правех. Децата ми се нуждаеха от мен. Успявах, а той не можа.
Джо я погледна, все още в пълен шок.
Роуз се засмя на изражението на лицето му.
— Мъжете са слабият пол. Не го ли знаеше? О, вдигате много шум по въпроса, но в действителност жените са силните. Там, където е важно. Ето тук. — Тя докосна гърдите си с пръсти. При тези спомени по лицето ѝ се изписа болка. — Съвсем малко бебе. Колики. Не се хранеше добре. Никога не ме оставяше да спя. Вие двамата с Джими бяхте още малки деца. Парите едва стигаха за храна. А съпругът ми просто става и си тръгва. — Тя се засмя горчиво. — И баща ми ме попита какво съм сторила, че да го прогоня. Слава богу, че имах майка си. Нямаше да се справя без нея.
— Какво стана? Върнал се е? Ти си го приела?
— Да. Върна се след месец. С подвита опашка.
— Защо го прибра?
— Имах нужда от мъжа си. Вие имахте нужда от баща си. И го обичах. Отне известно време, но му простих. Разкайваше се и полагаше много усилия. И макар да ме болеше заради стореното от него, можех да го разбера. Понякога на мен самата ми се искаше да си тръгна заради цялата врява и всички трудности.
— Боже, собственият ми баща — повтори Джо. — Никога не бих предположил.
— Може би това дава обяснение за държанието на баща ти. Толкова внимателен и предпазлив. Уплашен да не предприеме нова погрешна стъпка. Може би заради това се ядосва на теб. Направи същата грешка като него — Джо кимна. — Онова, което се опитвам да кажа, е, че не знам дали Фиона може да ти прости. Не съм аз тази, която да прецени. Но знам колко много те обичаше и колко много я обичаше ти. И не бива да изживяваш живота си, без дори да опиташ.
— Искам го, мамо. Бих го направил. Ако само можех да я намеря…
Роуз се намръщи.
— Не си успял да откриеш нищо? Дори чрез детектива?
— Разбрах единствено, че е продала няколко неща в един магазин близо до апартамента на Роди. Това е всичко.
— Фиона е способно момиче. Сигурна съм, че е добре, където и да е. И съм убедена, че си има своите причини да си тръгне така, но все пак е ужасно странно.
Джо обясни, че и него го тревожи внезапното ѝ изчезване. Каза на майка си нещо, което не беше споделял преди, защото не желаеше да я тревожи — разказа ѝ за сблъсъка си със Стан Кристи.
— О, Джо, това никак не ми харесва — заяви притеснено тя. — Какво би могъл да иска от Фиона Шиън Бомбето, за бога?