— По думите на Роди Шиън обяснил, че е откраднала пари и той си ги иска обратно.
— Какво? В това няма никаква логика. Фиона не би откраднала. И не е типично за нея да не уведоми Роди накъде се е запътила. Той ѝ е като баща. Повече семейство от собствения ѝ чичо, който дори не написа на Кейт, нито ѝ прати пари след смъртта на Пади.
Джо се закова на място. Хвана майка си за рамото.
— Чичо ѝ… — произнесе бавно.
— Да. Живее в Ню Йорк. Струва ми се, че е собственик на магазин. Помня как Кейт ми спомена, че Чарли искал да замине и да работи за него.
— Мамо, това е! — извика. — Там е отишла, сигурен съм. Къде другаде би заминала? Особено когато Шийми е с нея. Знаеш ли името му? Адреса?
— Не. Фамилията естествено ще е Финеган, но не знам първото му име. Роди обаче ще го знае. Може би има и адреса му.
— Мамо, ще замина — заяви развълнувано Джо. — За Ню Йорк. Там е, знам го. Веднага щом събера парите. Предполагам, ще са нужни доста. Трябва да стигнат за път и да платя за стая, докато я издирвам. Трябва да накарам бизнеса ми да потръгне. Ще изкарвам повече пари, ако работя за себе си, вместо за Ед.
— Да се върнем и да попитаме баща ти за тази сергия, за която спомена. Имам малко пари настрана. Ще помогна с депозита — настоя Роуз.
Джо я целуна.
— Благодаря, мамо. Нека обаче отидем при Роди, преди да сме се прибрали у дома. Да проверим дали има адреса. Ако го има, може веднага да ѝ пиша.
— Добре — съгласи се Роуз. — Да вървим.
Тя тръгна в грешна посока.
— Не, насам — каза Джо и я дръпна за ръката. — Хайде, мамо, побързай.
Глава 43
Фиона прехвърляше страниците на подвързаната с кожа книга, която държеше?
— Какво имаш там? — попита Уил.
— Сборник стихове на Алфред Тенисън.
Той хвърли поглед.
— Първо издание. Изключително рядка. Издадена е във Венеция — обясни, докато почистваше от прах бутилката вино в ръката си. — Харесваш ли Тенисън?
— Може би щях да го харесвам, ако в училище не ме бяха принуждавали да го наизустявам — отговори. Затвори очи, притисна книгата към гърдите си и зарецитира гладко, като отвори очи едва след последната строфа.
— Браво! — възхити се Уил и остави бутилката, за да я аплодира. Беше свалил сакото и вратовръзката си и ги беше положил на кожения диван. Носеше снежнобяла риза, чиито ръкави бяха закопчани с правоъгълни златни плочки с монограми, копринена жилетка и панталони от фина вълна.
Фиона се изчерви при похвалата му. Върна книгата на мястото ѝ в долния край на дъбов стелаж, чиято височина беше поне шест метра. Десетки други такива покриваха стените на огромната библиотека на Уил. Стълби, монтирани на релси, позволяха достъпа до по-горните рафтове. Библиотеката беше два пъти по-голяма от целия апартамент на Майкъл, но представляваше само едно помещение в къщата, заемаща цяло градско каре — ъгъла на Пето Авеню и Шейсет и втора улица. Това беше нейното първо посещение в дома на Уил. Заведе я на вечеря в „Делмоникос”, придружена от Ник. Когато приключиха, тръгнаха към жилищната част на града, а Ник пое към центъра, където, обясни, щял да се види с приятел художник. Щяха да се срещнат пред ресторанта преди полунощ и да продължат към Осмо Авеню, а Майкъл нямаше как да научи. Бяха го правили два пъти преди и той нямаше и най-бегла идея. Това беше единственият начин да прекара време насаме с Уил. Първия път отидоха на разходка в парка, а втория се бяха повозили във файтона му. Така успяваха да поговорят, без непрестанно да ги слуша трети човек, и да откраднат няколко целувки.
Когато пристигнаха в къщата — преди малко повече от час, — той я разведе навсякъде. Само да преминат през нея беше отнело цялото това време. Беше невъзможно огромна и изумително пищна. Разполагаше с приемна, две гостни, три салона, трапезария, безкрайни коридори, дневна, стая за игри, няколко кабинета, галерия, оранжерия, огромна кухня, бална зала, способна да побере триста души, няколко помещения, които нямаха никакво предназначение и огромната библиотека на Уил, плюс множество спални, бани и помещения за прислугата. Фиона мислеше, че е по-скоро палат, отколкото къща и на няколко пъти едва не се препъна в опит да погълне с поглед сечения мрамор, позлатата, рисуваната ламперия, гоблените, копринените завеси, кристалните полилеи, картините и скулптурите. Преситена от впечатления, тя се зарадва, когато най-накрая достигнаха библиотеката с нейния пестелив интериор. Само редици от рафтове, две бюра, две френски кожени кресла и диван, групирани пред камината. Макар да беше лято, вечерта беше хладна и икономът беше запалил огън. Пламъците му и няколкото свещи осветяваха помещението.