— Уил, недей… — произнесе, останала без дъх, все още не твърде готова за случващото се.
Но той не спря. Светлините от свещите трепкаха и хвърляха меки отблясъци върху рафтовете с книги, виното, коженото канапе, кожата ѝ, а той продължаваше да гали голите ѝ гърди, да целува устните ѝ, да движи пръстите си под полата ѝ по верния начин. Беше опитен. Знаеше точно къде да я докосне и как. Устните и ръцете му я караха да се чувства слаба и да изпитва напрежение между бедрата, струваше ѝ се, че е готова да хвърли всичките си дрехи. Изпълнена с желание, тя вече не искаше той да спира. Желаеше да усети топлината на кожата му върху своята, да го почувства в себе си.
Той я целуна отново, а после каза:
— Ела с мен в леглото, Фиона. Желая те… Искам да се любя с теб.
Тя замръзна. Само преди секунди във вените ѝ гореше огън, а сега беше заместен от лед. Откъсна се от прегръдката му.
— Не, Уил — изрече рязко. — Не искам да… Аз… Не мога.
Уил се облегна на дивана и затвори очи.
— Какво има? Какво не е наред? — попита.
— Може… да забременея.
Той отвори очи и я погледна.
— Съществуват предпазни средства. Аз ще се погрижа.
— Ами… Не е само това… Не мога… Не съм…
— Всичко е наред, Фиона — заяви и пое ръката ѝ. — Не си готова. Това е всичко, което трябва да знам. Не е нужно да обясняваш. Разбирам. Бях прекалено настоятелен.
— Не, Уил, не си — започна да говори задъхано. — Аз… Също те желая… Просто…
— Шт — произнесе той и заглуши думите ѝ с целувка. Вдигна презрамките на камизолата ѝ. — Поне ги скрий. Мъжката издържливост има граници.
Фиона се закопча. Страните ѝ горяха, но не от свян.
Беше излъгала. Уил. Себе си. Остави го с впечатлението, че се въздържа, защото се бои от бременност, когато знаеше истинската причина, знаеше я и отказваше да я признае. Думите му „Желая те… Искам да се любя с теб” — това бяха думи на Джо, същите, които произнесе онзи ден в Ковънт Гардън, когато правиха любов в тясното му легло, когато ѝ каза, че я обича и винаги ще я обича. Щом излязоха от устата на Уил, в съзнанието ѝ изникна образът на Джо. Начинът, по който я беше гледал, когато изсипа в скута ѝ кутията от какао, когато ѝ даде миниатюрния пръстен със сапфир и после я пое в обятията си. Помнеше допира му, начина, по който се разкри към него и той към нея, докато не се превърнаха в едно цяло — едно тяло, едно сърце, една душа.
Тези образи я тормозеха. Искаше да бъде с Уил, да мисли само за него, да е влюбена в него. Желаеше да продължи напред, да остави Джо зад гърба си. Толкова много го желаеше. И се опитваше, но не се получаваше. Той все се връщаше. Дочуваше глас, наподобяващ неговия, или зърваше очи, почти така сини като неговите, погледът ѝ попадаше върху момче, което крачеше по същия наперен начин и изведнъж той беше отново с нея — в съзнанието ѝ, в сърцето ѝ.
— Фиона? — заговори нежно Уил. — Това сълзи ли са?
Тя бързо избърса лицето си засрамена. Не беше осъзнала, че плаче.
Той извади носната си кърпа и попи влагата върху очите ѝ.
— Разстроих те. Съжалявам. Не биваше да съм така настоятелен. Голям глупак съм. Наистина. Не плачи, мила. Къса ми се сърцето. — Придърпа я към себе си и прошепна: — Никога не бих се възползвал от теб. Никога. Бих предпочел да умра, отколкото да те нараня. Просто се увлякох. Това е всичко. Чувствата ми към теб са много силни. — Той я пусна, погледна я в очите и каза: — Не ме бива в тези неща, Фиона. Мога да ти надуя главата с приказки за бизнес, в което съм сигурен, вече си се убедила, но съм изгубен, опре ли до чувства. Винаги съм бил такъв. — Той млъкна за секунда, а после добави: — Преди никога не съм ти казвал това…
Тя стисна ръце. Не, Уил, помисли си. Не сега. Моля те, не сега.
— От дълго време искам да ти го кажа, но… боях се, предполагам. Да не би да не ми отвърнеш. Аз… Обичам те, Фиона.
Защо го казваше? Защо сега? Защо не в някоя идеална вечер, когато вървят ръка за ръка след вечеря, смеят се и мислите за Джо са на милиони километри разстояние? Имаха такива вечери. Те ѝ бяха дали надежда, накараха я да вярва, че ще успее да го забрави.
Уил я целуна по устните страстно и с обич. Гледаше я в очите в очакване на отговор.
Тя се канеше да му каже, че няма да се получи. Да обясни, че обича друг мъж и винаги ще го обича. Че се е постарала да го прогони от сърцето си, но не е успяла. Че ще остарее, влюбена в него. И че се мрази, задето го обича.