Вместо това промълви:
— О, Уил… Аз… И аз те обичам.
Глава 44
— Не биваше да ти позволявам да се захващаш с това. Прекалено скоро е за толкова много ходене — тормозеше се Фиона.
— О, недей да вдигаш толкова врява! Добре съм — изсумтя Ник. — Всички се отнасят към мен, сякаш съм деликатно вехнещо цвете. Като че силен вятър би ме повалил. Вече съм излизал, както знаеш. На партита, вечери и други подобни. Не съм инвалид.
— Не, но със сигурност имаш лош характер.
— Съжалявам — отвърна той и направи опит да демонстрира разкаяние. — Но наистина съм добре, Фий. Честно.
— Без измислици?
— Без измислици. Чувствам се добре. Просто съм обезкуражен от дупките, които ни показват. Това е всичко.
На около десет метра пред тях, на ъгъла на Ървинг Плейс и Осемнайсета улица, брокерът на недвижими имоти се обърна и каза:
— Всичко наред ли е, господин Соумс? Нали не сте прекалено уморен? Сигурен съм, че ще харесате следващия имот. Истинско бижу е.
— Сигурен съм в това — промърмори Ник. Беше отчаян от опитите да намери ново помещение за галерията си. Бяха минали два месеца от кризата му и той нямаше търпение да се върне на работа.
— Цялото това ходене пеша ме прави ужасно жаден. Ще ми се да имаше местенце, където да поседна за секунда и да пийна нещо — каза и прехвърли ръка през рамото на Фиона. — В района е нужна чайна. Оглеждала ли си наоколо?
— Не, но трябва да го направя. Другаде не откривам нищо. Макар че не мога да си представя да имам по-голям успех от теб. Като че няма нищо свободно. Всички са прекалено малки или скъпи.
Ник кимна.
— Не ми се вярва някога да попадна на нещо като онова, което имах. Помещението беше идеално. Уил не може ли да помогне?
— Не, питах го.
— Как е елегантният господин Макклейн?
— Много добре. Аз… Влюбена съм в него, Ник.
Ник се закова на място, смаян от това нейно изявление.
— Толкова скоро? Сигурна ли си?
— Напълно — отвърна ведро тя.
Прекалено ведро. Това е твърде внезапно, помисли си той.
— Помниш ли като ми каза, че пак ще се влюбя? Че ще забравя за Джо? Е, случи се. Не ти повярвах, но ти беше прав. Наистина се влюбих.
Той ѝ се усмихна неуверено.
— Това е прекрасно — каза. — Той е един…
— Той е наистина прекрасен човек — заяви категорично тя. — Умен, добър и мил е. И ме обича. Каза ми го.
Кого се опитваш да убедиш, себе си или мен — почуди се Ник. Тя гледаше встрани и лицето ѝ не излъчваше нищо. Челото ѝ беше смръщено, а погледът напрегнат.
— Вече запозна ли се със семейството му? — попита.
— Още не. В момента създават трудности. Най-големият син на Уил не харесва идеята баща му да се вижда с мен. Доколкото разбирам, нямам нужния произход.
— О, така ли? За кого се смята малкият негодник? — възмути се Ник. — Ще е ужасен късметлия да има човек като теб в семейството си. Проклети американци и техните социални претенции. Две поколения с пари от дървен материал и вече се смятат за аристократи.
Фиона се усмихна на галантността му. Отново приличаше на себе си.
— Тогава ти кой си, богато конте такова? — подразни го и хвана ръката му. — Херцог на намусените? Принц на ексцентричността?
— Нещо такова — отговори той, внезапно почувствал се смутен.
Закачливите имена, с които го наричаше, бяха странно познати за ушите му. Беше минало много време, откакто някой го беше наричал така. Съмняваше се, че някой ще го стори отново. Но го устройваше. Неговия собствен произход не му беше донесъл нищо освен неприятности. Отърси се от него при напускането на Англия и вече не искаше да има нищо общо.
— Виж, отново тази къща — посочи Фиона.
— А? — отвърна той доволен, че сменят темата.
Изоставената къща. Ето там. Минахме покрай нея два пъти.
Как може някой да остави една къща просто да се разпада? — Тя пусна ръката му и приближи, примигвайки срещу слънцето. Ник хвърли поглед, като се опитваше да разбере защо я е развълнувала толкова. Не представляваше нищо повече от порутена съборетина. Вярно, че пред нея имаше красив розов храст, а над вратата пълзяща растителност в яркочервен цвят.
— Господин Соумс? — повика го брокерът.
— Хайде, Фий — каза Ник. — Призовават ни. Време е да видим друго прекалено мрачно, прекалено тясно и прекалено скъпо помещение.
Брокерът им показа още четири имота, никой от които не му допадна и накрая се раздели с тях на ъгъла на Ървинг Плейс и Осемнайсета улица с обещанието да го уведоми, щом се появи нещо ново.