— По дяволите! — изруга.
Искаше тази къща. Отчаяно. От мига, щом я зърна — повече от седмица по-рано, — не можеше да мисли за нищо друго. Да, изглеждаше развалина, но с малко труд можеше да стане великолепна. Уилкокс обясни, че канализацията била добра. Била монтирана съвсем нова, когато бащата на госпожица Никълсън купил къщата и той редовно пускал водата, за да подържа водопровода и каналите чисти. Тухлите имаха нужда от префугиране и по покрива трябваше да се поработи. Стените, подовете и дървените елементи също се нуждаеха от обновяване и кухнята беше пълна отживелица, но като цяло къщата беше добра. Макар госпожа Никълсън да не я беше грижа какво ще се случи с нея, Уилкокс призна, че не можел да понесе да я гледа как се срива и опитвал да прави дребни ремонти, с които да я подържа през годините.
С Ник обсъдиха как да подходят. Тя щеше да вземе градината и долните етажи, а той горните — третият етаж щеше да се превърне в галерия, а четвъртият щеше да му послужи за апартамент. Щяха да делят наема и да кандидатстват в Първа търговска банка за заем, който да покрие ремонта. И двамата биха предпочели планът им да не зависеше от заемането на пари, но нямаше друг начин. В този момент не разполагаха с капитал.
Фиона беше наляла пари в „Тас Тий”. Само през последния месец нае още две момичета, които да работят в магазина, купи свой собствен фургон и впряг коне, за да прави доставки и нае кочияш, който да го управлява. Също така изхарчи малко състояние, за да създаде и рекламира свои собствени ароматизирани чайове. Двамата със Стюарт бяха експериментирали със седмици — като изпробваха и отхвърляха смес след смес, — преди да стигнат до комбинация, която да е достатъчно силна, че да издържи на ароматите, избрани от нея, но не твърде силна, че да ги заглушава.
Също така харчеше сериозно за акции от „Бъртънс Тий”. Лондонските докери най-накрая се бяха вдигнали. След месеци настояване за по-добро заплащане и осемчасов работен ден профсъюзът се беше решил на стачка, след като на група мъже бяха отказани парите за извънреден труд. Хората се бяха обединили — онези с постоянно назначение, временните работници и хамалите — и бяха блокирали реката. Целият бизнес, който имаше общо с нея, страдаше. Цената на акциите на „Бъртънс Тий” беше паднала почти до половината от оригиналната си стойност и Фиона използваше всеки долар от печалбите си, за да купи възможно най-много. Също така беше дарила анонимно петстотин долара на профсъюза. Майкъл побесня, като научи колко е изпратила, но нея не я беше грижа. Направи го заради майка си, баща си, Чарли и Айлийн и би пратила милион, ако можеше.
Ник също беше притеснен за пари. Очакваше от инвестиционната си сметка в Лондон първия от чековете, които щяха да пристигат на тримесечие, но него още го нямаше. Ник каза, че баща му без съмнение го задържа с надеждата, че той ще умре и ще спести на банката пощенските разноски. Въпреки че беше напуснал Лондон с две хиляди лири, вече почти ги беше изхарчил — за митнически такси на изпратените му картини, за ремонт на помещението, наето от госпожа Маки и за множество платна от млади художници, с които се беше запознал наскоро в Ню Йорк, сред които Чайлд Хасам, Уилям Мерит Чейс и Франк Бенсън. Разполагаше едва с триста долара.
Както установи Фиона, Ник беше безнадежден случай по отношение на парите. Вече беше август. Намираха се в Ню Йорк от пет месеца и той още нямаше банкова сметка. Когато го премести в апартамента на чичо си, установи, че държи всичко в брой в чифт кафяви обувки — банкнотите в дясната, а монетите в лявата. Обясни ѝ, че презира банките и отказва да доближи някоя от тях. Тя му заяви, че ще открие сметка на негово име в Първа търговска банка. Какво се канеше да прави, като продадеше картина? Да вземе банковия ордер на клиента, да го пъхне в обувката си и да очаква като по чудо той да се превърне в пари в брой?
Харчеше парите като дете, което вярва, че винаги ще има още. Да си прави сметка, му беше напълно непозната концепция. Една седмица след настаняването му в апартамента на чичо ѝ даде на Иън малко пари и го помоли да му купи няколко неща. Иън, неспособен да разчете почерка му, дойде в магазина и помоли Фиона да разтълкува списъка. След като го прочете, тя се запъти към стаята му, за да вземе нещата в свои ръце. Обясни му, че разполага с ограничена сума и трябва да позатегне малко колана, докато пристигнат средства от Лондон. Той се нацупи. Заяви, че се нуждаел от въпросните вещи. Не можел да кара без книги в кожена подвързия. Мразел противните оръфани книги с картонени корици. Също така се нуждаел от нова копринена пижама. И от шише парфюм. И от качествена хартия. И от сребърна писалка от „Тифанис”. За толкова много ли молел? Тя не би пила лош чай, нали така?