— Не с голяма, боя се. Само около хиляда долара. Току-що вложих цяло състояние в бизнеса си. Опитвам се да популяризирам нов тип чай, ароматизиран чай и това ми струва доста. Но върви добре — бързо добави. — А и приходите от оригиналната ми марка са стабилни. Знам, че мога да направя състояние с тази чайна, госпожице Никълсън. Вече имам готвач. Само трябва да наема персонал. След ремонта, разбира се. Готова съм да платя за него, но се надявах наемът да бъде съобразен с настоящото състояние на сградата и…
Докато говореше, забеляза, че госпожица Никълсън слуша внимателно. Още не ме е изхвърлила, помисли си. Може би я печеля. Може би ще ми даде шанс. Но преди дори да е успяла да довърши, госпожица Никълсън я прекъсна рязко, като заяви, че не проявява интерес да дава сградата под наем и ѝ желае приятен ден.
Фиона беше силно разочарована, а също и ядосана. Почувства се, сякаш жената си е играла с нея и е възродила надеждите ѝ само за да ги попари още веднъж. Изправи се сковано, извади визитна картичка от чантата си и я постави на мраморния плот на масата.
— Ако си промените решението, можете да ме откриете на този адрес — уведоми я и си наложи да се усмихне. — Благодаря за отделеното време.
Нямаше представа дали жената я е чула. Погледът ѝ беше устремен към една картина над камината.
Фиона тръгна към вратите на салона, но преди да ги е достигнала, госпожица Никълсън внезапно заговори.
— Защо влагате толкова много усилия в бизнес, госпожице Финеган? Защо не се омъжите? Красива жена като вас сигурно има много ухажори. Нямате ли си любим? Някого, когото обичате?
— Имам.
— Защо не се омъжите за него?
Сивите ѝ очи задържаха тези на Фиона. Като че успяваше да надникне в душата ѝ.
— Не мога. Той се ожени за друга — отговори бързо и се покруси, задето призна това пред непозната. — Съжалявам, че се натрапих, госпожице Никълсън. Приятен ден.
— Приятен ден — отговори възрастната жена със замислено изражение на лицето.
Каква наглост, беснееше сама пред себе си Фиона, докато крачеше по тротоара. Да се меси в личните ми дела. Да ме пита за Уил и защо не се омъжвам за него. Не ѝ влиза в работата.
После спря рязко, осъзнала с пълно отчаяние, че не за Уил беше мислила, когато отговори на въпроса на госпожица Никълсън. В ума ѝ бе Джо.
Глава 46
Единственият прозорец в офиса на Кевин Бърдик беше потъмнял от натрупаните сажди. Стените бяха покрити с боя, която някога може да е била бяла, но сега беше жълтеникава от годините и тютюневия дим. Беше горещ летен ден и въздухът в помещението миришеше на смазка и пот.
— Искам да ѝ предложиш пари, Бърдик — каза Уилям Макклейн-младши. — Пет хиляди… Десет… Колкото е нужно. Само я накарай да остави баща ми на мира.
Бърдик, който беше частен детектив, поклати глава.
— Не е добър ход. Ами ако не се хване? Ами ако вместо това се почувства обидена и изтича право при баща ти? Няма да му отнеме дълго време да се досети кой стои зад предложението.
— По-добра идея ли имаш?
— Ами всъщност да — отговори той. Дървеният му стол изскърца шумно, когато се облегна. — Най-добрият начин да се справим със ситуацията е да изровя нещо за това момиче… за тази… — Той погледна в бележките си —… госпожица Финеган. Нещо от долно естество. После ще се обърнеш към баща си под претекст, че си загрижен. Той сам ще прекрати отношенията, благодарен, че си му казал, и никой няма да е наясно с истинската причина за намесата ти.
Уил-младши се усмихна. Човекът беше прав; това беше много по-сигурно, отколкото да се опитва да купи момичето.
Бърдик сключи ръце зад главата си, излагайки на показ петна пот с размера на чаена чинийка под мишниците си.
— Ще ми е нужно известно време, то се знае. И половината от възнаграждението ми като предплата.
— Това няма да е проблем — увери го Уил-младши и бръкна в горния си джоб. Докато измъкваше портфейла си, зърна една муха да лази по остатъците от обяда на детектива и стомахът му се преобърна.
— Как вървят плановете за метрото? — попита Бърдик.
— Кметът още не е взел решение. Повече от ясно е, че нашият проект е по-добрият от двата, но колко често се случва градските управници да направят мъдър избор? Никой не знае накъде ще задуха вятърът.
Той плъзна парите по бюрото. Бърдик ги преброи и ги натика в джоба си.
— Наистина ли мислиш, че връзката на баща ти би навредила на шансовете ви?
Уил-младши изсумтя.