— Разбира се, че не. Просто така му казах.
— Тогава защо се опитваш да съсипеш отношенията им? Защо те е грижа с кого спи? В крайна сметка ще приключи с нея и ще си намери нова. Не съм ли прав? От онова, което чух, не е негов тип човек. Няма да тръгне да се жени за нея.
— Там е проблемът, Бърдик. Може и да го направи. Като че си е изгубил ума.
Бърдик кимна.
— Разбирам те. Не желаеш природени братя. Или сестри.
— Именно. Тя е млада. Ще има деца. Вероятно не едно и две. Все пак е ирландка. Ще надживее баща ми. Той ще остави всичките си пари на нея и изчадията ѝ, а аз никога няма да видя и цент. Няма да допусна такова нещо. Конгресмените не печелят добри пари. Индустриалците го правят.
Уил-младши вече имаше скъпо съществуване, което да финансира — къщата в Хайд Парк, апартамент в града, цялата налична прислуга, растящото му семейство, ненаситният апетит на Изабел за нови дрехи и неговият собствен за красиви актриси. И нещата щяха да се утежняват.
— Нужни са ми парите на баща ми, за да се добера до Белия дом, господин Бърдик. Няма да стоя бездеен, докато някаква преследваща заможни мъже кучка ги задига — заяви докато ставаше, за да си тръгне.
— Няма да го направи — увери го Бърдик.
— Надявам се да си прав.
Бърдик се оригна.
— Довери ми се.
Фиона беше така развълнувана, че танцуваше по тротоара.
— Хайде! Побързай! — подканяше чичо си и го подръпваше за ръката. — Ник, Алек, бутайте отзад, а аз ще дърпам. Може това да го накара да помръдне.
— Остави ме! Вървя бързо колкото мога — скара ѝ се Майкъл и се освободи от хватката на племенницата си. — Държиш се като побъркана.
— Ще го нарека „Чаената роза”. Заради розите. Само почакайте да ги видите! Не забравяй какво ти казах, чичо Майкъл. Трябва да проявиш малко въображение…
— Боже, Фиона, чух те първите пет пъти! Успокой се!
Но тя не можеше да се успокои. Два дни по-рано Реймънд Гилфойл, адвокатът на Есперанса Никълсън, влезе в магазина и промени живота ѝ. Сърцето на Фиона запрепуска, като го зърна; надяваше се, че е дошъл да я информира за решението на госпожица Никълсън все пак да даде къщата под наем. Не се оказа така. Вместо това я уведоми, че клиентката му желае да ѝ продаде сградата. За две хиляди долара. Съвсем дребна сума сравнено с реалната ѝ стойност.
— Моля? — попита тя.
— Аз бях също така изненадан, както и вие, госпожице Финеган — обясни Гилфойл. — И няма да пропусна да ви кажа, че упорито я съветвах против това решение. Къщата струва десет пъти повече дори в сегашното ѝ състояние, но госпожица Никълсън не ме слуша. Както и никого друг. Сама взима решенията си.
Остави ѝ договор, който да подпише, и я посъветва самата тя също да наеме адвокат, който да го прочете.
Фиона мигом отиде в Първа търговска банка, за да кандидатства за заем, достатъчно голям, че да стигне за покупката и ремонта, само за да чуе от Франклин Елис, че той не може да го одобри.
— Изключително необичайно е да се заеме такава сума на млада неомъжена жена, госпожице Финеган — заяви и добави, че ако чичо ѝ реши да стане гарант и предостави магазина си като залог, би премислил.
Фиона беше на път да избухне. Вече се беше доказала пред този човек. Спаси магазина на чичо си, направи го по-печеливш отпреди и отвори свой собствен магазин за чай. Защо му беше нужен друг подпис освен нейния? За секунда се изкуши да се обърне към Уил, но той беше заминал по работа и Елис вероятно очакваше да постъпи точно така — да изтича разплакана при Уил. Гордостта му беше наранена, когато Уил отмени решението му заради нея. Сега той имаше възможността да нарани нейната. Тя умееше да води собствените си битки. Майкъл би гарантирал заема. Всичко, което трябваше да стори, бе да му покаже мястото.
Най-накрая завиха зад ъгъла и къщата изникна пред погледите им — Ървинг Плейс номер 32.
— Ето я! — обяви тържествуващо Ник. — Голямата. От отсрещната страна на улицата.
Майкъл се втренчи в нея.
— Мили боже! — заговори най-накрая. — Това ли е? — В тона му личеше ужас, но Фиона, замаяна само при вида на сградата, не забеляза.
— Не е ли прекрасна? — попита. — Да влезем. Внимавай, Алек, има много неща, в които да се препъне човек.
— Изглежда, сякаш някой е пуснал бомба върху нея — измърмори Майкъл и влезе в преддверието. — Реших, че си направила удар, като си намерила къща в Грамърси Парк за две хиляди, но започвам да се чудя дали госпожица Никълъсън не е спечелила повече.
Той се разходи наоколо, като оглеждаше стаите с недоволно изражение. Алек отиде в задния двор. Беше дошъл да види розите. Ник се качи на горния етаж да измери своите помещения.