— На кого планираш да сервираш чай тук, момиче? — попита Майкъл, докато забърсваше прахта от рамката на камината. — На покойници ли? Само те биха оценили интериора.
Фиона се наежи.
— Нямаш усещане за потенциал — заяви. — Само си представи, ако стените са боядисани в кремаво и обзавеждането се състои от меки кресла и маси, покрити с порцелан и сребро.
Майкъл продължаваше да гледа скептично.
Хайде — каза, хвана го за ръката и го поведе към градината, където Алек оглеждаше розите. — Сега… Представи си да излезеш на двора през юни, когато всичко цъфти сред маси, покрити с дантелени покривки, красиви чайници и вкусни сладкиши и тук е пълно с прекрасни жени с техните летни шапки…
Майкъл погледна розите, но също така не му убегнаха ронещите се тухлени стени, ръждясалият слънчев часовник, буренясалите пътеки.
— Кой ще разчисти всичко това? — попита.
— Алек. Заедно с още двама или трима мъже.
— Ами ремонтът? Ще са ти нужни повече от двама или трима души за него.
— Ясно ми е — заяви нетърпеливо. — Вече имам на ум дърводелец, а също и мазач и бояджия. Те ще си доведат нужните им помощници.
— И ти ще идваш тук всеки ден, за да надзираваш десетина работници? Може дори да сложиш работен гащеризон и да грабнеш някой чук.
— Да, ще идвам тук всеки ден, но не възнамерявам да слагам гащеризон. Няма да ми отива. Струва ми се, че Франк Прайър, дърводелецът, ще е добър като отговорник — произнесе през стиснати зъби.
Защо чичо ѝ винаги създаваше толкова трудности? Защо никога не показваше малко сговорчивост? Никога не заставаше зад гърба ѝ. Защо с него всичко беше битка?
— Ами парите? Четирите хиляди, които ще заемеш, ще покрият покупката на къщата и ремонта. Ами всичко останало? Като например приборите и порцелана, които ще са ти нужни? Покривки, подноси и заплати за сервитьорки и бог знае какво още.
— За това бих могла да използвам част от собствените си пари. Нали помниш, че имам магазин? И „Тас Тий”? — попита го саркастично. — Носят приходи. А и Ник ще помогне.
— С какво? С хубавия си външен вид? Той е разорен, момиче. Ти го каза.
— Парите от баща му ще пристигнат скоро. Обясни ми, че има фонд от сто хиляди лири и очаква поне две хиляди лири на тримесечие. Въпрос на седмица или две е. Ще ми плати наем за горните два етажа и ще помогне за ремонта им. Колкото до нещата, от които се нуждая, не е задължително да ги купувам нови. Според Ник мога да намеря евтин порцелан и прибори в аукционни къщи и в магазини втора ръка. Той ще ме заведе.
Майкъл се развика.
— Това е загуба на пари и време — заяви. — По петите ти тича един от най-богатите мъже в Ню Йорк, а всичко, за което мислиш, е продажбата на чай. Какво не ти е наред? Скоро той ще се ожени за теб и всичко ще е било напразно. С това трябва да се занимаваш — да намериш начин да сложиш пръстен на пръста си. Не да се размотаваш в тази съборетина.
Очите на Фиона заблестяха от гняв.
— За твоя информация, Уил не ми е предлагал да се омъжа за него — заяви разпалено. — Нито някой друг. Трябва да се грижа за себе си и брат си и няма кой да ми плаща сметките.
Майкъл махна с ръка.
— Защо не ремонтираш къщата и не я даваш под наем? Ще имат приличен приход и няма да се налага да се занимаваш с чайна.
— Не! — викна Фиона. — Не чу ли нищо от онова, което ти казах? Чайната ще ми позволи да развия бизнеса си с чай. Вече ти обясних всичко това!
И двамата крещяха. Майкъл заяви, че няма да рискува магазина си заради някаква безразсъдна авантюра. Фиона отвърна, че нямало да има магазин, ако не била тя. След като подчерта, че не може да го шантажира с този аргумент до края на живота му, той се върна обратно вътре. Тя се втурна по петите му. Искаше тази сграда, нуждаеше се от нея, чувстваше, че почти се е озовала в ръцете ѝ и сега той щеше да ѝ я отнеме. Алек, който беше чул цялата врява, стоеше на прага и пушеше лулата си. Махна с ръка да повика Майкъл.
— Алек, не може ли да изчака? — попита той раздразнено.
— Не може.
Майкъл го последва в задния двор. Фиона остана на вратата и слушаше, в очакване да получи възможност да подхване чичо си в мига, в който Алек свършеше с него.
— Какво има? — тросна се нетърпеливо Майкъл.
Възрастният градинар измъкна лулата измежду зъбите си и махна към розовите храсти.
— Това са чаени рози — обясни.
Майкъл ги стрелна с поглед.
— Да, така е.
— Здрави и цъфтящи като момиче от планините — продължи Алек, докато стискаше плътно зелено стъбло. — Това е изненадващо за чаена роза. Не е типично да ги откриеш така избуяли толкова далече на север. Те обичат по-топъл климат. Но погледни, тези растат сред бурени и котешки изпражнения, а се извисяват чак до небето. Като че се стремят към нещо.