Облегна се и затвори очи припомняйки си за онази вечер в къщата му, когато беше пожелал да се люби с нея. Постоянно мислеше за това. Изпитваше болезнен копнеж при спомена за меките ѝ устни, голата ѝ кожа, красивото ѝ тяло. Само като си представеше вида ѝ тогава, полугола и с разпусната коса, и започваше да отмалява. Желаеше я така, както никога не беше желал жена през целия си живот. И се показа твърде настоятелен. Уплаши я. Като какъв простак се прояви. Да я опипва, да я моли да спи с него, преди да е разкрил чувствата си, преди да ѝ каже, че я обича. Тя не беше някоя от любовниците му, светска и обиграна жена, започваща нова авантюра. Тя беше момиче на осемнайсет. Неопитна и несигурна в себе си. Без съмнение несигурна и в него. Онова, което го тревожеше най-много, беше, че тя също го желаеше. Почувства го в целувката ѝ и в начина, по който се притисна към тялото му. Беше я накарал да го желае, а после съсипа всичко, като демонстрира финеса и чувствителността на бик.
Боже! С колко жени, които не обичаше, беше спал. Сега се беше влюбил — при това до полуда, — а тя не искаше да спи с него. Не и след начина, по който се държа. Не и преди да се ожени за нея най-вероятно. А дотогава имаше да мине известно време, защото дори не я беше представил на семейството си. Още очакваше Уил-младши да възприеме идеята, че той ухажва жена от различна прослойка. Момчето беше свръхпредпазливо, твърде притеснено от възможността за скандал и от ефекта му върху договора за метрото…
…Договорът за метрото.
Уил се поизправи на седалката си.
Сега договорът за метрото беше негов. Доказа, че Белмонт не е прав, а също и синът му. Противопоставянето на Уил-младши срещу Фиона беше напълно неоснователно. Връзката им не предизвика скандал. Не отблъсна кмета или потенциалните инвеститори. Със сигурност, щом подадеше договора на сина си, той щеше да го разбере. Щеше да прекрати агресивното си държание и да се съгласи да се запознае с Фиона. Отне му четирийсет и пет години да намери някого, когото обича. Кой знае още колко време му оставаше на тази земя? Задоволи потребностите на семейството си, с този проект за строеж на метро спечели за синовете си средство за увеличаване на приходите и престижа; сега беше негов ред да получи каквото желае.
Почука на стъклото, което го разделяше от кочияша.
— Да, господине? Какво има? — попита Мартин, като го отвори.
— Преди да стигнем до офиса ми, трябва да спра на едно място. — Мартин се намръщи. — Ще си получиш десетте долара, Мартин, не се тревожи. Откарай ме на Юниън Скуеър.
— Къде, господине?
— Юниън Скуеър.
— На какъв адрес?
— До „Тифани”. И побързай.
— Питър Хилтън мисли, че сме двойка — отбеляза Ник от върха на една дървена стълба. Изпробваше различни цветове за стените на чайната и беше успял да нанесе повече боя върху себе си, отколкото върху мазилката. — Днес четох рубриката му. Написал е, че сме бизнес партньори, споменава за твоите планове за чайна и моите за галерия, а после добавя, че не след дълго ще се влюбим един в друг. Надявам се Уил да ревнува. Мислиш ли, че ще ревнува? Може да си устроим дуел за теб, Фий. С пистолети на зазоряване. Не би ли било вълнуващо?
— Питър Филтън е никаквец, а също и ти — заяви Фиона и извади масивен охладител за вино от един сандък. Беше потна и мръсна. Ръкавите ѝ бяха навити, а полата запретната. Краката я боляха и бяха подути, защото стоеше на тях цял ден, така че беше свалила чорапите и обувките си още преди часове. Охладителят беше тежък и орнаментиран, покрит с релефи на цветя и животни, а за дръжки служеха два образа на Бакхус.
— Какво прави това тук? — обърна се към Ник и го остави на земята. — Мислех, че решихме да не го купуваме.
— Решихме да го купим.
— Ние? Или ти? Предполага се, че това ще бъде чайна, Ник. Не ми е нужно такова нещо.
— Само си го представи на скрина, който открихме. Полиран и препълнен с пресни ягоди през лятото. Или около Коледа с натрупани в него захаросано грозде и нар. Ще бъде изумително, Фиона. И между другото не е американско производство от 1850 година, както каза търговецът, а е английски. От времето на Джордж Трети е и струва два пъти повече, отколкото платихме.