— Всъщност не. Поне още не. Аз… Не казах да.
Майкъл я погледна втрещено.
— Отказала си му?
— Не…
— Тогава какво направи?
— Казах му, че ми е нужно време да помисля.
— За какво?
— Дали бих искала да прекарам остатъка от живота си като госпожа Уилям Макклейн — отговори раздразнено. — Избирам съпруг, а не ново палто. Става дума за брак. Клетви и обещания. Искам да съм сигурна. Искам да съм убедена в сърцето си, че той е мъжът.
— Ако не е той, кой тогава? Кралят на Сиам ли? Ако ти не се омъжиш за Уил Макклейн, аз ще го сторя. Ще те гледа като принцеса. Без повече продажба на чай и свински пържоли. Докато си жива, ще тънеш сред злато и коприна, мамка му.
— Майкъл, внимавай с езика! — скара му се Мери. — Въпросът е деликатен. Фиона е права да иска време. Това е най-важното решение, което някога ще взема.
— Ho той е добър човек и е луд по нея! Какво повече би могла да иска?
Фиона въздъхна. Защо не можеше да са заспали? Мислеше, че цялото домакинство ще е по леглата, когато се прибере, но Майкъл и Мери седяха в дневната и пиеха шери. Късният час и почервенялото ѝ лице издадоха, че ставаше нещо. Тя предпочиташе да запази предложението на Уил за себе си и да го обмисли насаме, но те я притиснаха и тя им разказа какво се е случило. Майкъл прибра пръстена в кутията и ѝ го подаде.
— Моят съвет е да сложиш пръстена на ръката си и да кажеш да, преди да си е променил решението — заяви. — Преди да е осъзнал колко вироглава и свадлива си.
— Много ти благодаря.
— Просто се опитвам да се погрижа за теб. Какво ще кажа на брат си, като го срещна в Рая?
— Какво те кара да мислиш, че ще отидеш там?
Майкъл пренебрегна думите ѝ.
— Наистина ще ми счупи главата. Ще каже: „Майкъл, защо не се грижеше за нея? Защо я остави да си пропилее живота с глупости като някаква си чайна?”.
— Не си пилея живота. Обичам „Чаената роза”. А също и „Тас Тий” и бакалията.
— Момиче, това не е занимание за жени. На жените работата е да раждат бебета и да подреждат дом. Това ги прави щастливи и благи, а не своенравни и опърничави като теб. Ако изгубиш Макклейн, скоро няма да намериш такъв като него.
— Лягам си — заяви разстроена Фиона.
Мери я настигна в коридора.
— Не му обръщай никакво внимание — каза ѝ нежно. — Просто иска да те види щастливо задомена. Това е всичко. Постъпи, както ти подсказва сърцето. Това е най-важното.
Целуна я майчински и ѝ поръча да се наспи добре. Внезапно Фиона почувства ужасно силно липсата на майка си. Тя би я утешила и би казала верните думи. Как така винаги беше успявала да го прави? Откъде знаеше кое е правилното решение?
Мери беше стигнала до средата на коридора, когато Фиона я повика.
— Какво има, мила?
— Какво ти каза твоето сърце? Когато мъжът ти помоли да се омъжиш за него?
Мери се усмихна.
— Каза ми, че слънцето изгрява и залязва заради него, птиците пеят единствено за него, че не бих могла да живея без него. Познаваш ли това усещане?
— Да — отвърна Фиона. — Познавам го.
Вече в спалнята си тя постави кутийката с пръстена на бюрото, запали лампата и дръпна завесите. Беше изтощена и нямаше търпение да си легне. Разкопча блузата, свали полата и постави дрехите си на облегалката на стола. Когато свърши, очите ѝ отново се спряха на кутийката. Отвори я и плъзна пръстена на пръста си. Диамантът блестеше, сякаш някой беше уловил звезда и я беше поставил там. Беше съвършен, просто приказен и изглеждаше толкова не на място на нейната ръка, цялата осеяна с порязвания и драскотини, и с тези почервенели масивни кокалчета. Свали го, прибра го в кутията и я скъта на сигурно място в чекмеджето на бюрото.
Докато прекосяваше стаята, за да си вземе нощницата, мерна образа си в огледалото. Застанала пред него само по камизола и кюлоти, тя разпусна дългата си черна коса и я остави да се разстеле върху раменете ѝ. Уил ѝ беше казал, че е красива. Беше ли в действителност?
Заоглежда се оценяващо, като се опитваше да види какво беше видял той, че да реши да я целуне и да пожелае да се люби с нея. Плъзна ръце по талията си, после обгърна гърдите си с длани, притисна ги една към друга и ги повдигна нагоре. Спусна кюлотите и ги прекрачи, разкопча камизолата, а после срамежливо погледна към голото си тяло. Кожата ѝ беше гладка и нежна, озарена от мекия блясък на младостта. Крайниците ѝ бяха силни и стройни. Прекара длан по плоския си корем, като се помъчи да си го представи закръглен и наедрял. Уил каза, че искал да имат деца. Веднага. Следващата пролет щеше да навърши деветнайсет. Много момичета на нейната възраст вече бяха омъжени; някои бяха майки. Ако се омъжеше за него, скоро същото щеше да важи и за нея. Би било хубаво да има съпруг. И мъничко бебе, което да прегръща.