— Грейс настоява да ги използваш, също колкото и аз. Желаем да откриеш Фиона. Хайде, момче, вземи ги. Качвай се на кораба.
Джо кимна решително и прибра парите в джоба си.
— Благодаря ти, Роди. Ще ти ги върна до пени. Кълна се.
— Ще го сториш и още как!
Джо стисна брат си за раменете.
— Джими, сега ти поемаш нещата — заяви му. — През следващите няколко седмици, докато не се върна, ти ще си шефът.
— Боже! На мига ли тръгваш? — поинтересува се Роди.
— Да — отвърна Джо.
— Какво? Къде заминаваш? Я почакай! Едва вторият ми ден е, Джо — запротестира Джими.
— Ти си умно момче, Джими. Ще се справиш отлично. Само следвай маршрута, който ти показах. Кажи на майка ни, че съм тръгнал да търся Фиона. Кажи ѝ, че ще пиша веднага щом стигна. Труди се усърдно. Чуваш ли ме? Усърдно. Недей оплита конците. — Той се отдалечи, тичайки.
— За Америка, Джими — извика той през рамо. — За Ню Йорк.
— Почакай! Джо, чакай! О, по дяволите! — кресна Джими, докато наблюдаваше как брат му изчезва по улицата. Оформи фуния с ръце: — Джо! — извика. — Закъде хукна, за бога?
Глава 50
— Седни. Отпусни се, Макклейн — произнесе Кевин Бърдик, като се опитваше да успокои клиента си.
— Не ми казвай да се отпусна, дявол те взел! — кресна Уил-младши, докато крачеше из миниатюрния задушен офис. — Ще се ожени за онова момиче след месец.
— Шегуваш се.
— Ще ми се да беше така. Направил ѝ е предложение. Тя носи диамант с размера на бейзболна топка на ръката. Струва истинско състояние. Моето проклето състояние! Каквото и да си открил за нея, по-добре да си го бива. С какво разполагаш?
Бърдик прочисти гърло.
— С нищо.
Уил се закова на място.
— Какво?
Бърдик се сви на стола си.
— Опитах се да изровя нещо, но тя е по-чиста от всеки, когото някога съм проучвал. Няма таен любовник. Не е пристрастена към хазарт или опиати, нито продава сирачета на черния пазар. Най-лошото, което съм я виждал да прави, е да залага в игрите на мятане на рингове на Кони Айлънд. Не се занимава с нищо друго, освен да работи, да спи и да се вижда с баща ти.
Уил беше побледнял от гняв.
— Какви ги дрънкаш? Че не мога да спра тази сватба ли? За това ли ти платих?
— Нека довърша. Мисля, че все пак ще мога да помогна. Макар да не бях способен да открия нищо за госпожица Финеган, имам нещо за приятеля ѝ Никълъс Соумс. Оказва се, че има навик да ходи по барове за хомосексуалисти. Станал е редовен посетител на „Пързалката” на Блийкър Стрийт.
— И какво? — кресна Уил. — Баща ми не възнамерява да се жени за Никълъс Соумс!
— Осъзнавам това. Онова, на което се надявам, е да използвам сексуалните наклонности на господин Соумс, за да режисирам скандал. Може и да не се получи, но си струва да се опита.
— Как би ми помогнало това? Пет пари не давам какво ще се случи със Соумс.
Бърдик се наведе напред.
— Ще се наложи да помъдрееш, преди да отидеш във Вашингтон, Макклейн, или онези там ще те изядат жив. Ще организираме внезапна полицейска проверка. Ще ни е нужна помощта на приятеля ти, съдията.
По лицето на Уил-младши се изписа разбиране.
— Иймс — произнесе.
— Самият той. Седни, Макклейн. Ето какво ще предприемем…
Глава 51
Джо примигна срещу ярката светлина на слънчевата нюйоркска утрин. Остави пътната си чанта в краката.
— Боже, Брендън, успяхме! Когато лекарят започна да те преглежда, помислих, че си свършен — викна и се засмя. — Да го беше видял, Брен. Гледаше в ухото ти и примигваше. Вероятно заслепен от светлината, проникваща от другата страна.
— Много забавно, английски устатнико. Аз го видях да наднича в гащите ти и да примигва. Като стана дума за устатници, къде е Алфи? И Фред? Слязоха ли вече?
Джо и Брендън се озърнаха за своите спътници по каюта Алфонс и Фредерико Ферара. Четиримата бяха пътували заедно в трета класа от Саутхамптън до Ню Йорк. Джо ги зърна — двама чернокоси мъже с кафяви очи — да си пробиват път към тях през множеството хора, слизащи от кораба.
— Ето ги там — каза и им помаха облекчен, че те също бяха успели да преминат през имиграционната служба „Касъл Гардън” невредими. — Само погледни всички тези хора — добави, докато оглеждаше тълпата. Наемните файтони дори не помръдват. Струва ми се, че пеша човек би се придвижвал по-бързо. Някаква идея накъде да поемем от тук?
— Определено на север. И на изток, струва ми се — отговори Брендън. — Ще се наложи да попитаме някого.