Брендън се нахвърли на своята пържола. Джо започна да се храни вяло.
— Какво ти е? Защо не ядеш?
Той вдигна рамене.
— Явно не съм гладен.
— Ще я намериш. Минаха едва няколко дни.
— Всъщност мина цяла седмица — отвърна и въздъхна. — Цяла седмица и никакъв резултат. Един полицай, с когото говорих, предложи да чукам по вратите в Шести квартал, южно от Уокър Стрийт. Каза, че бъкало от ирландци. Пребродих целия район и нищо. Повече от десет души с фамилия Финеган — и двама от тях на име Майкъл, — но никой не е нужният Майкъл. Друго ченге, което срещнах, ме посъветва да пробвам в Уест Сайд, в квартал, наречен Челси, и друг, известен като Хелс Кичън. Но предупреди, че било диво място и да внимавам от Трийсета улица нататък. Тревожа се за нея. Нищо не мога да направя. Ами ако нещата между нея и чичо ѝ не са потръгнали? Ами ако сега е някъде съвсем сама? Не знае как да се оправя в такъв голям град. Никога не беше излизала от Уайтчапъл, преди да я заведа в Уест Енд. Само момиче, а има да се грижи и за малко дете. Може би живее в някоя мизерна стая в квартал с име Хелс Кичън. Боже, Брендън, ще я изядат жива. Ами ако съм допуснал ужасна грешка и тя изобщо не е идвала в Ню Йорк?
— Безпричинно се тревожиш — отвърна Брендън. — Разбира се, че е при чичо си и е в пълна безопасност. Според онова, което ми разказа, няма какво друго да е предприела. Продължавай да търсиш. Не се отказвай. Всичко, което трябва да сториш, е да намериш чичото, и все едно си я открил. Провери ли в онзи указател, за който ти спомена хамалинът на кораба.
— Направих го, но е само за служебни лица. Лекари, адвокати и други такива. Записах си обаче всички Финеган. Дори никой от тях да не е Майкъл, може да го познават.
— Ами в ирландската мисия? Или благотворителни организации? Майка ми поръча да отида в „Синовете на Свети Патрик”, ако изпадна в беда.
— Един човек, с когото се запознах в пансиона, ми спомена за келтска общност. Обясни, че събирали имена и адреси на ирландци в Ню Йорк, та да могат да открият роднински връзки помежду си. Ще ходя там днес следобед. Веднага, след като проверя няколко имена на изток от Двайсета улица. Стори ми се, че ще е по-добре да приключа на изток, преди да поема на запад.
— Идеята е добра — отбеляза Брендън, който продължаваше яростно да реже пържолата си. Докато говореше, ножът се пречупи на две. Дръжката удари ръба на чинията му, обърна я и обядът му се изсипа на масата. — Ах, пущината му! — изруга. — Не е свинска пържола… Истински камък е.
Джо се засмя въпреки лошото си настроение.
— Сега си в Ню Йорк, ирландска мутро. Зарежи селските ругатни.
— Така ли? Пусти да останеш и ти!
Ядосан, той събра храната със салфетката обратно в чинията.
— Ето — каза Джо и бутна чинията си по масата. — Вземи моята. Как мина сутринта ти? Някакъв успех?
— Може би — отвърна Брендън с пълна уста. — Снощи в бара срещнах един мъж. Каза, че някакъв тип на име Макклейн щял да строи подземна железница. За начало наемат двеста души. След още месец — други двеста. Твърди, че търсели хора с опит в мините да залагат динамита, да укрепват тунелите и други такива дейности. Никога не съм вършил нищо подобно, но съм способен да размахвам кирка и лопата редом с най-добрите сред тях.
— Мислиш ли, че ще те вземат?
— Така ми се струва. Управителят каза, че му допадал видът ми. Каза да се върна утре сутринта. Надявам се да ме вземат. На всеки строеж, на който отида, чувам само: „Нямаме нищо за теб, Пади, или: „Търсим хора, а не магарета, Майки”. Истински смешници.
— Господине, имате ли нужда да ви свърша нещо? Да изтичам за цигари? Да ви лъсна обувките?
До масата се беше появило около десетгодишно момче без обувки, облечено в дрипава риза и гащеризон на кръпки.
Джо бръкна разсеяно в джоба си за някоя дребна монета и му я подаде с надеждата, че ще си тръгне. Вместо това обаче то го изгледа смразяващо.
— Не съм безделник. Нямате ли задача за мен?
Джо се мъчеше да измисли нещо, когато Брендън се намеси.
— Защо не го накараш да потърси Фиона?
— Брендън, той е само хлапе. Какво ще постигне? Ще преброди Уест Енд сам ли?
— Умея да откривам хора, господине! — припя момчето. — Всяка седмица баща ми бяга с парите за наема, без значение колко добре ги крие майка ми. Винаги го намирам. Веднъж го проследих през реката чак до Уихоукен. Как се казва? Ще ви я открия.