Глава 55
В осем сутринта Фиона седеше на твърда дървена пейка в съдебната палата в южната част на Манхатън. Лицето ѝ беше подуто от плач, а дрехите ѝ бяха изпомачкани заради нощта, прекарана в Гробницата — градския затвор на Сентър Стрийт. До нея седеше адвокат Теди Сисънс, мъжът, занимал се със сделката, засягаща покупката на имота на госпожица Никълсън и Стивън Амброуз, адвокат по наказателно право, препоръчан от Теди. Из съдебната зала имаше разпръснати още няколко души, които седяха кротко и чакаха пристигането на съдията, за да се сложи началото на съдебните процедури за деня.
— Не може да се случва такова нещо — промълви. — Знаех, че е загазил още когато дойде момчето, но реших, че е нещо свързано със здравето му.
— Случва се — отговори Теди. — И той се намира в сериозна беда. Какво е правил в „Пързалката”, за бога? Това е свърталище на порока. Не е редно да се доближава и на километър.
— Обаче е бил там — тросна се тя. — И са го арестували, а сега ти трябва да го измъкнеш. Налага се… — Гласът ѝ пресекна. Отново зарида. — О, Теди, направи нещо! Ами ако го оставят в затвора?
— Най-вероятно това няма да се случи — намеси се Стивън Амброуз. — Ако го осъдят за непристойно поведение, сигурно ще трябва да плати само глоба.
— Ами ако не стане така? — попита Фиона. — В затвора ли ще влезе?
— He — отговори мрачно Теди и потърка очите си под очилата с рогови рамки, които носеше. — Чужденец е. Ще го депортират.
Фиона заплака още по-неутешимо. Теди ѝ подаде своята носна кърпа. Добре облеченият и отлично поддържан Амброуз, който носеше пръстен с диамант на ръката си, отбеляза:
— Бедата идва от съдията, който ще се занимава със случая… Камерън Иймс. Той е суров човек. Провежда кампания за разчистване на града — затваря игрални зали, бордеи, места като „Пързалката”. Едно от ченгетата, с които говорих, каза, че Иймс упражнил натиск на полицейския началник Малоу да проведе акцията. Строг е към нарушителите. И факта, че обикновено не пуска под гаранция, не вещае нищо добро.
Фиона затвори очи и се облегна на пейката. Това беше някакъв кошмар, такъв, от който желаеше да можеше да се събуди от момента, когато момчето, пратеник на Ник от Гробницата, пристигна в апартамента на чичо ѝ предишната вечер. Веднага се втурна към затвора с надеждата да го измъкне или поне да го види, но сержантът на гишето не го допусна. Нареждания от шефа, заяви.
Надяваше се да е добре. Молеше се да е хапнал и пийнал нещо и да е намерил място, където да почине. Чуваше думите на Теди да кънтят в главата ѝ. „Той е чужденец… Ще го депортират.“
Ако се случеше, такова нещо би го съсипало. Щеше да изгуби галерията и всичко, за което се труди толкова. Щеше да бъде отведен обратно в Лондон насилствено. При омразния му баща, който беше заплашил да го остави без пени в случай, че се върне. Щеше да бъде съвсем сам. Колко дълго би оцелял по този начин?
Почувства нечия ръка на гърба си.
— Мила! Какво става за бога.
Сърцето ѝ се сви. Беше Питър Хилтън.
— Не казвай нищо — просъска Теди в ухото ѝ.
— Чух, че Ник бил арестуван снощи. При това в „Пързалката”. Прищяло му се е да обикаля бордеи, а?
— Аз… Не знам, Питър… Не знам какво се е случило. Това е някаква ужасна грешка.
Тя отново беше завладяна от емоции и по бузите ѝ затекоха сълзи.
— О, мила. Той е, нали? Ник е мъжът. Виж се само, лееш сълзи с кофи. Никоя жена не плаче така заради мъж, когото не обича. Винаги съм знаел, че Макклейн няма шансове.
— Питър — започна мрачно Фиона. — Ние не сме…
Сръчкване с лакът от страна на Теди я накара да млъкне.
Питър нямаше представа за годежа ѝ с Уил. Само членове на непосредствения им кръг, адвокатите ѝ и дискретната мадам Юджин бяха наясно. Ако някой се възхитеше от пръстена ѝ, тя обясняваше, че е само стъкло и си го е купила на шега. Уил желаеше съюзът им да остане тайна. Разбираше, че хората щяха да го обсъждат много след събитието, но не искаше Хилтън да започва предварително. Този човек беше наистина безмилостен. Щеше да открие всичко за роклята, за тортата и какво ще облече Фиона за леглото през първата им брачна нощ. Също така щеше да се погрижи цял Ню Йорк да го научи. Чу го да си отваря бележника със замах и писалката му да скърца по хартията.
Обърна се. В съдебната зала бяха влезли още хора. Няколко от тях носеха бележници. Разпозна Нели Блай, приятелка на Уил. Жена, която много ѝ допадаше. Жена, която с няколко реда би мога да съсипе Ник. Тя осъзна, че дори още да не беше осъден, пресата така или иначе щеше да го окачи на бесилото. Стигаше само да споменат типа клиентела, посещаваща „Пързалката”, и с него беше свършено. Щеше да се развихри скандал. Грозен скандал. Хората от висшето общество, които покровителстваха галерията му, щяха да го захвърлят като горещ въглен. С бизнеса му щеше да е свършено, а това би го убило с такава сила, както лишенията в затвора или депортирането.