— Свършен е. Последното е углавно престъпление. Няма да му се размине с глоба. Ако не пледира виновен, ще има дело. По някаква причина Иймс цели да използва тези мъже като пример.
— Стивън, няма ли какво да предприемем? Каквото и да било? — попита Фиона, пребледняла от ужас.
— Имам една идея — обяви Стивън. — Не е особено добра.
— Каквото и да е. Пробвай с каквото и да е.
— Спомена, че нощем Ник обикаля по улиците.
— Да. Често.
— Защо?
— За да се умори. Понякога не успява да заспи.
Амброуз кимна.
Иймс призова първия арестант, неприятен на вид тип, който се призна за виновен по всички обвинения. След него бяха повикани двама порядъчни на вид мъже. И двамата бяха попитани дали имат адвокати. Нямаха. И за двамата беше записано, че пледират виновни. След това дойде ред на Ник. Когато съдията попита дали разполага с адвокат, Амброуз се изправи и приближи. Ник, който седеше с наведена глава, погледна изненадано. Очите му пробягаха по пейките в издирване. И в този момент я зърна. Погледите им се срещнаха и тя прочете страх в неговия. Направи опит да ѝ се усмихне леко, но вместо това лицето му се изкриви в гримаса. Едва се сдържа на мястото си, за да не затича и да не го прегърне.
Иймс попита Амброуз какво пледира клиентът му.
— Невинен, ваша чест — отговори Аброуз.
— Адвокат, не съм в настроение за лудории. Господин Соумс е бил арестуван в „Пързалката”. Има показания на очевидци, доклади от арестувалите го полицаи — предупреди Иймс.
Амброуз вдигна добре поддържаните си ръце.
— Не оспорвам присъствието на клиента ми в „Пързалката”. Въпреки това настоявам, че е невинен по всички обвинения. Случило се е ужасно недоразумение, ваша чест.
— Винаги става така — въздъхна Иймс и предизвика хихикане в залата.
— Клиентът ми, господин Соумс, се е озовал на въпросното място по съвсем невинна причина. Просто е търсел нещо за пийване и не е разпознал що за заведение е това. Клиентът ми страда от безсъние и има навика нощем да обикаля улиците, за да се умори. Като чужденец не познава всички райони на града и нрава на жителите му. Не е осъзнал, че посещава място с лоша репутация.
Фиона задържа дъха си. Трикът на Стивън беше рискован. Ами ако Ник наистина е посещавал „Пързалката” и в други случаи освен предишната нощ? Може някой от другите арестувани да го потвърди. Погледна ги. Някои се подсмихваха, но никой не обелваше и дума.
— Господин Соумс е уважаван и издигнат член на обществото — продължи Стивън. — Тези обвинения са нереални. Един почтен гражданин е арестуван неправомерно…
— Адвокат…
— И също така с него са се отнесли зле. Бих желал това да се включи в протокола.
— Адвокат Амброуз, не съм впечатлен от тези небивалици — заяви Иймс. — Какви ли не номера съм виждал в старанието да бъде избегнато наказание и този е стар като света.
Фиона заплака отново. Ситуацията наистина беше безнадеждна.
— О, не плачи, мила. Не мога да го понеса — прошепна развълнувано някой зад нея. Беше Питър Хилтън. — Ваша чест! Ваша чест! — кресна той и скочи на крака.
О, не, помисли си Фиона.
— Господин Хилтън, недейте… — заговори, но той вече беше на пътеката.
Иймс заблъска с чукчето си.
— Ред! Не ми крещете, господине. Приближете.
— Извинете. — Питър забърза към предната част на съдебната зала.
— Какво има, господин… — попита Иймс.
— Хилтън. Питър Рандол Хилтън. Водя рубрика за „Уърлд” — „Бъбренето на Питър” — и…
— Какво има, господин Хилтън?
— Просто исках да ви уведомя, че господин Амброуз казва истината! Това е грешка. Ужасна грешка. Ник Соумс не е… Нали разбирате? — заяви и махна с ръка.
— Не, господине. Не разбирам.
— Педал.
Залата избухна в смях. Иймс отново стовари чукчето си.
— Ама наистина не е такъв — настоя Питър. — Има си любима. От женски пол. Няма да цитирам имена тук, не би било редно, но това е самата истина.
Фиона видя своя шанс. Изправи се и помоли за позволение да доближи бюрото на съдията. Иймс ѝ го даде. Тя тръгна към него с треперещи крака. Ако Амброуз смяташе, че тактиката му имаше малки шансове за успех, то нейните бяха едно на милион. Уил щеше да ѝ се ядоса ужасно, но нямаше какво друго да се направи. Това беше единственото спасение за Ник. Прочисти гърло и заговори:
— Ваша чест, твърдението на господин Хилтън е самата истина. Господин Соумс е мой годеник. Сгодени сме от два месеца. — Залата се изпълни с ахвания, последвани от оживени разговори. Иймс удари с чукчето си и заплаши присъстващите, че ще ги изхвърли. — Казаното от господин Амброуз също е истина — продължи тя. — Никълъс не спи добре и обикаля нощем, за да се изтощи. Не ми е ясно как се е озовал на място като „Пързалката”, но съм убедена, че не го е сторил преднамерено. Също така съм сигурна, че ужасно съжалява за грешката си.