Выбрать главу

Амброуз отправи ужасен поглед към Фиона.

— Ваша чест… — започна колебливо. Останалата част от думите му бяха заглушени от шума в залата. Репортерите, надушващи интересна история, се надпреварваха един друг да научат пълното име на Фиона, как точно се изписва Соумс, адреса на галерията на Ник.

Разярен до крайност, Иймс заблъска с чукчето си, като че се опитваше да го счупи на две.

— Седнете, адвокат! — кресна. Гласът му за разлика от чукчето успя да постигне тишина. Събра документите си и се изправи. — Адвокат Амброуз, започва да ми идва до гуша от вас и вашия цирк. Ще изляза в малка почивка и когато се върна, искам да заваря всички по местата им. И искам да цари гробна тишина. Ясно ли се изразих?

Никой не посмя да заговори; всички кимнаха. Иймс се завъртя на пети и напусна залата, за да се оттегли в кабинета си, като затръшна вратата зад гърба си. Хлопването проехтя глухо.

Фиона се върна на мястото си и седна до Теди. Стивън Амброуз се настани до нея.

— Това изисква много кураж — промълви тихо.

Тя кимна унило. Надяваше се да спаси Ник. Сега се оказваше, че само е влошила нещата.

Амброуз забеляза съсипаното ѝ изражение.

— Горе главата — каза ѝ. — Никога не се знае. Ако след всичко това Иймс не окачи Ник на бесилката, може пък да го освободи.

Уил-младши отпи голяма глътка скоч, направи доволна гримаса, докато преглъщаше и заяви:

— Камерън, ти си гений, нали го знаеш? Истински гений!

Камерън седеше в кабинета си с крака върху бюрото и се усмихна широко на приятеля си.

— Върви доста добре. Въпреки че аз сам го казвам.

— Да върви добре ли? Кам, няма как да бъде по-добре. Не мога да повярвам, че тя е тук! — възкликна, облегна се в креслото си и се усмихна към тавана. — Че наистина е прекарала нощта в Гробницата и сега седи в съдебната зала редом с хомосексуалисти и престъпници. Баща ми ще побеснее. Какво стана, след като Амброуз пледира?

Камерън се засмя.

— Хилтън се намеси. Боже, ще ми се да го беше чул, Уил. Изправи се и обяви пред цялата зала, че Ник Соумс не е педал. Помислих, че ще падна от стола си.

Камерън описа в подробности изпълнението на Хилтън, а Уил слушаше захласнато, като клатеше глава, неспособен да повярва на късмета си. Получаваше се идеално, по-добре, отколкото смееше да се надява. Камерън го уведоми, че съдебната зала е била претъпкана с репортери. Появили се и няколко фотографи. Щеше да се развихри огромен скандал. До довечера — може би дори до обед! — помията щеше да лети отвсякъде. А Фиона Финеган щеше да бъде покрита с нея! Сега баща му със сигурност щеше да приключи отношенията си с тази натрапница. Щеше да се наложи. Да се ожени за порядъчна жена от друга класа беше едно, но да се ожени за такава, която общува с дегенерати, беше съвсем друго.

— … И после, Уил… О, това няма да го повярваш… Тя стана и заяви, че е сгодена за Соумс. От два месеца!

— Какво?

— Твърди, че са сгодени и Соумс попаднал в „Пързалката” по грешка, заради безсънието си или някаква подобна глупост. — Той махна пренебрежително с ръка. — Наистина ме мислят за вчерашен.

Това е най-късметлийският ден в живота ми, помисли си Уил, докато Камерън довършваше разказа си. Сама му беше свършила работата.

— Камерън… — произнесе бавно.

— Да? — отговори той и му наля ново питие.

— Ами ако греша? Ами ако баща ми ѝ прости заради цялата тази каша?

— Тогава всичките ни усилия и услугата, която поисках от Малой, са били напразни. Но съм сигурен, че това няма да се случи, Уил. Не и след като вестниците гръмнат.

— В настоящото му нестабилно състояние всичко е възможно — отбеляза Уил. Опразни чашата и погледна към приятеля си. — Струва ми се, съдия Иймс, че онова, с което разполагаме, би трябвало да ни позволи да изключим госпожица Финеган от картинката за постоянно. И мисля, че трябва да се възползваме от тази невероятна възможност.

Камерън отвърна на погледа му, а после кимна и Уил-младши знаеше, че е схванал какво има предвид. Винаги бяха умеели да четат мислите един на друг. Това им помагаше, когато се налагаше да скалъпят някоя история като деца, а също и като преписваха на изпити. Двамата с Камерън бяха стигнали далече заедно и щяха да стигнат още по-далече.

— Ако баща ти разбере какво се е случило, ще ме обеси.