— Няма. Как би могъл да научи? Аз няма да му кажа със сигурност.
— Какво да му обясня, като разбере, че аз съм бил съдия по случая?
— Какво би могъл да ти каже? Технически дори не я познаваш. Някога виждал ли си ги заедно?
— Не.
— Да ти я е представял?
— Не.
— Споменавал ли ти е, че са сгодени?
— Разбира се, че не.
— Тогава в какво би могъл да бъдеш обвинен? Просто не си имал представа. Вършел си задълженията си. Когато дойде времето — ако изобщо дойде — да те попита за случая, обясни, че ако си бил наясно, за нищо на света не би настоявал на подобно условие.
— Добре, но сега няма да е зле да си вървиш. През задния изход. Оттам, откъдето влезе. Не допускай да бъдеш забелязан, Уил. От никого.
— Няма. Спри да се тревожиш, Кам. Помогни ми да постигна целта си.
Камерън се изправи и отново облече тогата си. Двамата мъже се уговориха да се срещнат на вечеря в „Юниън клуб” и Уил си тръгна. Почувства как го изпълва огромно облекчение. Скоро с това щеше да е свършено. Като нищо всичко щеше да приключи окончателно. Баща му никога нямаше да заподозре, че Камерън е имал някаква задна цел. Също така не би допуснал, че той е организирал всичко. Прикриваше се достатъчно умело — извини се за поведението си и прие момичето в семейството — и баща му се хвана на въдицата. Докато вървеше по тъмния коридор, използван от съдебните служители да превеждат скандални подсъдими, Уил-младши си каза, че наистина беше задължен на Камерън. Знаеше отличен начин да му се отплати. Веднага щом се добереше до място в Конгреса, щеше да се заеме да уреди на Кам мястото във върховния щатски съд, което той желаеше толкова много. А някой ден, като стигнеше до Белия дом, първото, което щеше да стори, бе да номинира Камерън Иймс за съдия във Върховния федерален съд. Всеки президент имаше нужда от доверен съдия.
Фиона огледа гладките бели стени на съдебната зала и неприветливите портрети на важни мъже, които висяха по тях. Хвърли поглед към американския флаг в ъгъла и към позлатения герб на Ню Йорк. Гледаше във всички посоки в издирване на следа от присъствието на поне малко доброта в помещението, мъничко разбиране за човешките слабости. Търсеше знак, че тези мъже, които имаха толкова много влияние върху съдбите на другите, упражняват властта си с мъдрост и толерантност. Но всичко, което зърна, бяха суровите безизразни лица на съдебните служители и внушителната празнота на стола на съдията.
Иймс никога нямаше да приеме твърденията ѝ. Стивън го раздразни. Хилтън влоши нещата допълнително, а тя добави последната сламка. Щеше да настоява на процес и после щеше да отпрати Ник от страната.
Вратата на съдийския кабинет се отвори внезапно и я стресна. Иймс се появи и зае мястото си. Фиона чу как зрителите и репортерите около нея се размърдаха, готови да видят какво развитие ще предложи следващият рунд. Иймс нямаше да ги остави да чакат. В мига, щом се настани, нареди на Стивън Амброуз и Фиона да доближат.
Прочисти гърло, като хвърли поглед към съдебната зала, докато го правеше.
— Противно на начина, по който понякога съм описван в разни второстепенни вестници — заговори, втренчил поглед в Нели Блай, — не съм лишен от способност за разбиране. Нито за състрадание.
Сърцето на Фиона потрепна от надежда.
— Също така съм склонен да приема, че в случая на господин Соумс наистина може да става дума за грешка.
Краката ѝ омекнаха от облекчение. Всичко ще бъде наред, каза си. Щеше да освободи Ник.
— Госпожице Финеган, твърдите, че господин Соумс е ваш годеник и сте убедена в съвършено случайното му попадане в „Пързалката”… Така ли е?
— Да, ваша светлост.
Иймс се обърна към арестантите.
— Истина ли е, господин Соумс?
Ник погледна към Фиона с притеснено изражение. Тя му кимна.
И го изгледа по начин, по който го предупреждаваше да не пропилява единствения си шанс.
— Да, ваша светлост — произнесе тихо той.
— Много добре. Готов съм да освободя господин Соумс и да го поверя на вашето попечителство, госпожице Финеган. При едно условие…
— Да, ваша светлост, каквото и да е то — отвърна тя и се усмихна облекчено, щастлива от мисълта, че планът ѝ е проработил. Спаси Ник! Скоро с целия този ужасен кошмар щеше да е свършено.
— Настоявам да се омъжите за господин Соумс днес. В моята зала. Като доказателство за искреността ви.
За миг в съдебната зала настъпи абсолютна тишина и после мястото се взриви. Стивън и Теди се надпреварваха с тиради пред съдията, като обясняваха, че това е нещо нечувано и напълно неприемливо. Иймс им кресна в отговор, че разпознава лъжата отдалече и няма да допусне да бъде правен на глупак в собствената си зала. Репотерите се надвикваха с въпроси към нея, Ник и Иймс. Зрителите бъбреха весело помежду си, като не пропускаха да отбележат, че зрелището е по-добро от театъра на Тони Пастор. А Фиона стоеше смълчана и сама, зашеметена от избора, предоставен ѝ току-що от Иймс.