В този момент внезапно движение привлече вниманието ѝ. Беше Ник. Махаше към нея, доколкото му позволяваха белезниците, в опит да привлече вниманието ѝ. Тя приближи до него. Нямаше кой да я спре. Иймс беше погълнат от кавгата. Двама от съдебните служители се боричкаха с непокорен арестант. Други двама се мъчеха да укротят тълпата.
— Прекрати това. Незабавно — нареди ѝ той. — Няма да го направя.
— Напротив, ще го направиш.
— Полудя ли? — просъска той. — Захвърляш живота си на боклука! При това без причина! Това не е тежко престъпление, Фиона. Няма да ме осъдят. Ще платя глоба и ще ме пуснат.
— Не, няма да стане така. Теди твърди, че съдията ще те вкара в затвора, ще те държи там със седмици и после след процеса ще те депортират. Ще те депортират. В Англия. Разбираш ли какво означава това?
— Ти разбираш ли какво означава, глупаво момиче такова? Не можеш да се омъжиш за Уил, ако вече си омъжена за мен. Допускат такива неща на някои места като например в арабските държави, Африка или по островите из южните морета, но не и в Ню Йорк.
— Не искам да се омъжвам за Уил.
Никълъс сведе глава между дланите си.
— Моля те, Фиона. Моля те. Сблъсках се с достатъчно безумие през последните дванайсет часа. Не ми е нужно и твоето.
— Никълъс… Ти веднъж се ожени за мен. Сега аз се омъжвам за теб.
— Онова беше измислица и ти го знаеш. Това тук няма да е същото.
— Ти ме спаси.
— Не бих казал.
— Направи го. Спаси мен и Шийми. Повярвай ми, като ти го казвам. Сега аз спасявам теб.
Ник вдигна глава и я погледна в очите.
— Защо?
Фиона сви безпомощно рамене.
— Защото те обичам.
До нея се появи един служител.
— Съжалявам, госпожице, не се допуска контакт с арестантите — заяви безцеремонно и я отведе до мястото ѝ.
Иймс, на когото му беше дошло до гуша от шума, започна да блъска с чукчето си.
— Тишина! Тишина! — кресна. — Още един изблик на безпорядък и ще опразня залата.
Когато редът в залата беше установен, той заговори отново:
— Готов съм да се доверя на госпожица Финеган. Единственото, което изисквам в замяна, е думата ѝ да бъде доказана, адвокат. Ако господин Соумс наистина е невинен, бих желал да го освободя, но няма да допусна подигравки с този съд.
— Ваша светлост — произнесе Фиона в опит да бъде чута, но думите ѝ бяха заглушени от гръмогласните критики на Стивън по повод съдията и неговата съдебна зала.
Заяви, че отвратителното условие, поставяно от него ще съсипе църковната церемония, планирана от клиента му. Вкопчваше се за сламки в старанието си да открие нещо, което би могло да промени решението на Иймс.
— Гражданския брак не пречи на църковния — оспори Иймс. — Пак могат да се оженят в църква. Нямам желание да преча на това.
— Ваша светлост, моля ви! — изкрещя Фиона.
— Какво има, госпожице Финеган?
— Приемам вашето условие. И двамата го приемаме.
Иймс кимна.
— Много добре. Ще ви дам два часа да съберете изискваните документи, докато аз свърша със задълженията си. Следващия арестант, моля. Какво пледирате?
Замаяна от изтощение и шок, Фиона седна на пейката. Трима настървени и жадни за информация репортери се мъчеха да си проправят път до нея, но Теди и Стивън ги отпратиха. Четвъртата обаче не спираше да упорства. Беше Нели Блай.
— Налага се да поговоря с нея, Теди — чу я да казва Фиона. — Не като репортер, а като приятел.
— Всичко е наред, Теди — каза Фиона и той ѝ позволи да приближи.
Нели седна до нея и се наведе така близо, че никой друг да не може да чува разговора им.
— Фиона, какво правиш? — попита тихо. — Уил те обича и ти го знаеш. Разбрах го преди още той самият да го е осъзнал. Една вечер го заварих да бленува по теб в „Юниън клъб”, макар той да не пожела да го признае. Виждала съм ви заедно. Забелязвала съм как те гледа. Защо би го наранила по подобен начин?
— Защото в противен случай ще убият Ник.
— Фиона, това е Америка. Няма да го убият. За малко ще остане в затвора. В най-лошия случай ще го депортират…
Фиона я прекъсна:
— За малко ще остане в затвора? — произнесе ядосано. — И ще върши неща като например да разбива скали с кирка, която дори не може да повдигне? Или ще се тътри окован във вериги, докато не се строполи? — Мисълта за Ник, окован и принуден да върши тежък физически труд, ѝ причини прилошаване от страх. — Той има слабо сърце, Нели — обясни, като сподави ридание. — Едва има сили да повдигне някоя картина, а какво остава за лопата с пръст… или… или количка пълна с камъни. Няма да издържи и седмица…