Гласът ѝ замря и тя притихна. По лицето ѝ се стичаха сълзи. Идваше ѝ прекалено много. Едва не изгуби Ник. А сега със сигурност губеше Уил.
— Съжалявам, Фиона. Не знаех. Боже, да се налага да правиш такъв избор… Съжалявам… — заутешава я Нели, а когато Фиона се овладя, изправи се и погледна към съдията.
— Проклет да си, Иймс, кучи сине! — изкрещя.
Иймс, който говореше с един арестант, млъкна. Лицето му почервеня.
— Какво казахте? — попита.
— Чу ме! Това съд ли е или Испанската инквизиция?
— Как смеете…
— Ще ти кажа какво е — пълна пародия! Да принуждаваш някого да се жени по този начин! Всички в тази съдебна зала знаят, че е именно това.
— Достатъчно! — отвърна гръмогласно Иймс и се изправи. — Ще съм благодарен да проявявате уважение в съдебната зала към длъжността ми, ако не лично към мен! — изкрещя. — Пристав! Изведете госпожица Блай и всички представители на пресата от залата. На мига!
Залата беше опразнена. Най-накрая се въдвори ред и Иймс беше способен да се заеме с изслушването на останалите арестувани. С помощта на Теди Фиона успя да напусне съдебната палата през задния вход и по този начин съумя да избегне репортерите на път към центъра на града, откъдето да вземе своите документи и тези на Ник. Теди се помъчи да я разубеди. Заяви, че исканото от Иймс е напълно незаконно и че той няма право да поставя подобно условие. Обеща ѝ, че двамата със Стивън някак щели да решат проблема. Щяло да отнеме само няколко дни. Може би седмица.
С вдигната ръка, за да спре наемен файтон, Фиона се обърна към него.
— Седмица ли? Искаш да го оставя в Гробницата за седмица? Видя ли лицето му? Само бог знае дали това е всичко, което са му причинили. — Един файтон забави темпо и тя затича към него. — Ще се върна до два часа — викна. — Остани с него. Попречи му да извърши нещо глупаво.
— За него е прекалено късно — въздъхна Теди, докато файтонът потегляше. — Мъчех се да спра теб.
— Елгън? Мислех, че фамилията ви е Соумс — учуди се Камерън Иймс докато преглеждаше акта за раждане на Ник.
— Елгън е. Аз обаче използвам фамилията на майка си — Соумс.
Фиона погледна към Ник. Това беше нещо ново и за нея. Не след дълго нейната фамилия също щеше да стане Елгън. Или пък щяха да използват Соумс? Почувства да я залива вълна на замайване. За няколко секунди ѝ се стори, че може и да припадне. Нямаше да е чудно. Не беше спала, не беше яла, а ето че като гръм от ясно небе сега щеше да се омъжва за Ник.
— Какво е това? — попита Иймс, като сочеше към съкращението пред името на Ник.
— Това… Ами… Означава виконт.
О, какви ги вършеше сега, почуди се уморено Фиона. Бяха напреднали прекалено много в играта, че да прилага още трикове.
Вече всичките ги изпробваха. Наистина ли си въобразяваше, че ако се престори на кралска особа, съдията ще се притесни?
— Виконт? — попита Иймс.
— Да.
— Какво точно означава виконт?
— Най-големият син на някой с титла херцог.
— Баща ви е херцог?
— Шестият херцог на Уинчестър.
Фиона го изгледа ядосано.
— Спри с това, глупако — оформи с устни.
Син на херцога на Уинчестър! Сериозно ли? След малко щеше да обяви нея за принцеса.
Той я погледна смутено в отговор. Или поне така ѝ се стори. Беше трудно да се прецени с това подуто око. Все пак изглеждаше малко по-добре отпреди. Съдията му позволи да си измие лицето. Освен това беше пригладил косата си и се беше преоблякъл в чистите дрехи, донесени му от нея. Изглеждаше прилично. Най-малкото като млад човек с добра репутация, а не като престъпник.
Фиона също успя да се преоблече. Вмъкна се незабелязано в апартамента на Майкъл. За щастие Мери беше излязла някъде с децата. Вече в стаята си, тя свали омачканите дрехи и сложи бяла дантелена блуза и тюркоазен костюм от памучен сатен. После бързо среса косата си и измъкна една шапка от дрешника. Докато ровеше в чекмеджето за акта си за раждане, натъкна се на сватбените халки на родителите си и ги тикна в джоба си. Стресна се на път за навън. Точно направи една крачка през дневната, когато входната врата се отвори и Майкъл влезе в жилището. Втурна се обратно в стаята си точно в мига преди той да мине по коридора на път за тоалетната. Не можеше да допусне Майкъл да научи какво е предприела. Узнаеше ли, би се помъчил да го предотврати. Изниза се навън, докато той още беше в банята, и затича към Седмо авеню, където успя да спре наемен файтон към Грамърси Парк. Отне ѝ известни усилия да открие малката кожена папка, в която Ник съхраняваше документите си, но накрая я намери под леглото му. Дръпна чиста риза и сако от дрешника и после се устреми обратно към съдебната палата. Ако Питър Хилтън и хората му държаха на снимки, щяха да ги получат, но тя и Ник нямаше да изглеждат мърляви и раздърпани. На сватбения си ден щяха да носят чисти дрехи.