Сватбеният им ден.
Ръцете ѝ започнаха да треперят само при мисълта. Омъжваше се за Ник. Щеше да му се отдаде, а също и той на нея. Завинаги. Замайването се върна с плашеща сила. Тя заби нокти в дланите си и се концентрира върху болката. Недей, недей, недей, нареди си. Не мисли за това. Не мисли за нищо. Просто го преживей някак.
Когато Иймс приключи с акта за раждане на Ник, провери съдържанието на този на Фиона и ги накара да попълнят брачното свидетелство. Фиона подаде на Теди халките на родителите си. Залата беше празна, присъстваха единствено тя, Ник, Теди, Стивън и Иймс. Беше благодарна за това. Случилото се сутринта представляваше истински цирк и клоуните продължаваха да чакат на стълбите на съдебната палата. Поне нямаше да им се наложи да произнесат клетвите си пред някаква тълпа.
След кратко суетене Иймс започна. Нямаше шеги и романтични сантименталности, проста церемония с размяна на пръстени и полагането на клетви. И после всичко приключи. Те стояха един срещу друг с тънки златни халки на пръстите си. Никълъс и Фиона Соумс… Или пък бяха Елгън? Съпруг и съпруга. Докато смъртта ги раздели.
Иймс подписа брачното свидетелство, а после накара адвокатите им да сторят същото. След това им пожела приятен ден, заяви на Ник, че е свободен да си върви и с тънка иронична усмивка го посъветва да стои настрана от „Пързалката” и други подобни места при бъдещо бродене из града.
Четиримата стояха по местата си неловко, не напълно сигурни какво точно да предприемат, докато Стивън не наруши мълчанието, като плесна с ръце и заяви, че отвън се е струпала тълпа журналисти и ако искат да завършат започнатото успешно и да накарат хората да вярват, че арестът на Ник е бил грешка, ако желаят да избегнат скандал, по-добре да си дадат вид на щастливи младоженци. Събраха си нещата и го последваха навън.
На стълбите на съдебната палата Стивън Амброуз уведоми присъстващите, че Камерън Иймс е проявил скандално чувство за справедливост и дължи извинение на клиентите му. Арестуването на господин Соумс е било ненадмината грешка. Пострадал е ужасно в ръцете на полицията и на правораздавателната система и после е бил принуден чрез сила да се ожени за годеницата си, бившата госпожица Финеган много преди двойката да е възнамерявала да го стори.
— Това е 1889 година — ревна за ефект и стовари юмрук върху дланта си, — а не средновековието! Никой не бива да бъде принуждаван да се жени в съда сред престъпниците само за да изчисти името си!
После добави, че въпреки оттеглянето на обвиненията, господин Соумс обмисля да заведе дело за неправомерно задържане и потъпкване на гражданските му права.
Бяха направени снимки, включително такава, на която Никълъс целува младата си невеста по бузата и друга, на която Фиона държи букет рози, купени от един от репортерите от близка сергия. Задаваха се въпроси и звучаха отговори, точното изписване на имената беше повтаряно отново и отново, към двойката бяха отправени благопожелания и поздравления и накрая тълпата се разпръсна. Теди и Стивън промълвиха по няколко думи на сбогуване — и двамата мъже заявиха, че този ден спокойно може да бъде определен като най-интересния в кариерите им — и после си тръгнаха. А Фиона и Ник останаха сами.
Фиона заговори първа.
— Ник… Аз… Струва ми се, че ще припадна.
— Не, недей! Под онова дърво има пейка. Хайде.
Той я подхвана за лакътя и я отведе настрана от съдебната палата. Тя седна и отпусна глава върху коленете си. Кожата ѝ лепнеше. Сърцето ѝ блъскаше бясно. Имаше усещането, че е на път да повърне.
— Какво направихме? — промълви. — Какво ще кажа на Уил?
Ник я потърка нежно по гърба.
— Съжалявам, Фиона — отговори. Толкова съжалявам. — И после избухна в сълзи. Плачеше така неудържимо, че тя едва успяваше да разчлени думите му. — Съсипах ти… живота… Уил… Ти… Обичаше го.
Фиона се замисли над казаното от него. Хвърли поглед към заобикалящите я сгради, към дърветата и обедното слънце. После се обърна към него.