— Не, не го обичах. Не истински — произнесе със странно спокоен тон.
— Какво? — попита той подсмърчайки.
— Беше прав. Помниш ли онази вечер в апартамента ти? Когато се скарахме? Ти заяви, че не обичам Уил. Не и по начина, по който обичах Джо. Обичах много неща у Уил. Доброто му сърце. Интелигентността му. Допадаше ми бляскавият му начин на живот. А освен това харесваше ми отново да бъда пожелана от някого, да бъда прегръщана и закриляна. Но не го обичах. Не и както е редно. Съжалявам единствено, искрено съжалявам, че съм на път да му причиня толкова много болка. Джо беше истинската ми любов, Ник. Същото, което Хенри е представлявал за теб. Срещаш само един такъв човек в живота си. Колкото и да е трудно, мисля, че е време да го приема.
— Обичаш ли ме?
Тя му се усмихна.
— Знаеш, че те обичам.
— И аз те обичам и ще се грижа добре за теб, Фий. Също и за Шийми. Обещавам да го сторя. Ще бъда най-добрият съпруг на света. Знам, че бракът няма да е най-стандартният възможен брак… Аз… Не мога да ти дам деца… Но ще ти предоставя всичко друго. Хубав дом. Дрехи. Приятни вечери навън. Каквото пожелаеш. Нямам толкова пари, колкото Уил, но не са и малко. Около десет хиляди лири годишно. И галерията е на път да отвори. Перспективите ми са доста добри.
Фиона го изгледа косо.
— Никълъс Соумс… Предложение ли ми правиш?
— Предполагам, че е нещо такова. Малко след свършен факт, но…
— Приемам.
— Наистина ли?
— Напълно. — Тя облегна глава на рамото му. — Бих се оженила повторно за теб още на мига, Ник. Бих предприела всичко, за да те задържа тук. За мен ти си най-важният човек на света. Ти и Шийми.
Чу го отново да подсмърча. След няколко секунди прошепна:
— Сигурна ли си, че желаеш именно това? Защото ако искаш, предполагам, че има възможност да се разведем.
— Не, няма. Това би предизвикало не по-малък скандал от този, който избегнахме току-що, а вълнението ми стига за известно време.
— Ами онази прекрасна рокля, Фий? И бижутата, подарени ти от Уил?
— Роклята може да бъде облечена от друга. Колкото до това… — Тя измъкна пръстена с огромен диамант от пръста си и го пъхна в чантата си. — Никога не е бил на мястото си на моята ръка.
— Ами пътешествието. Очакваше го с нетърпение, а сега не можеш да се качиш на кораба и да отпътуваш за Франция следващата седмица.
— Не — отвърна тя и му се усмихна радостно, осъзнала какво би могла да прави вместо това. — Но бих могла да отида в моята красива чайна, Ник! Мога да сложа престилка и да се заловя за работа. — Тя се засмя. — Няма да се налага да се отказвам от нея! Как изобщо съм могла да си го представя? Знаеш ли какво? Не мога да чакам. Не мога да дочакам да се върна там, да видя розите си, да открия заведението и да съм затънала до шия в чай и курабии.
Ник пое ръката ѝ в своята.
— Аз ще те заведа на меден месец, Фий.
— Така ли? Къде?
— На Кони Айлънд.
Фиона се засмя.
— Заедно с Шийми, Майкъл и семейство Мънро. Ще бъде истинска романтика!
Фиона и Ник седяха на пейката с хванати ръце и разговаряха, докато не удари един часът и Фиона не осъзна колко е напреднало времето и също така колко се тревожат всички у дома. Изхвърча от къщата предишната вечер бързо колкото можа, като отдели едва няколко секунди, за да уведоми Алек, че нещо се е случило с Ник.
— По-добре да отидем у дома, не мислиш ли? — предложи. — Сигурно са се побъркали от тревога. Трябва да съобщим на Майкъл за случилото се.
Ник изсумтя.
— Мисля, че бих предпочел да ме депортират.
Станаха да си вървят и Фиона забеляза, че раната на бузата му отново кърви. Попи я с носната кърпа на Теди, която все още държеше стисната на топка в ръката си.
— Между другото — заговори тя. — Номерът, който пробва да извъртиш, беше доста глупав. Да се правиш на виконт. Никакъкв срам ли нямаш?
Той хвана ръката ѝ.
— Фиона, това не беше номер — промълви тихо.
Тя го погледна, като изучаваше изражението му.
— Ти… Не се шегуваш, така ли?
Той поклати глава. После целуна ръката ѝ и обяви с печална усмивка:
— Позволете ми да съм първият, поздравил ви за вашия брак, виконтесо.
Глава 56
Току-що излязъл от единствената вана за седмицата, която хазайката му позволяваше да взема, Джо облече през глава чиста риза и я запаса в панталоните си. Огледа лицето си в малкото квадратно парче огледало, което висеше над бюрото в стаята му и среса косата си. Днес щеше да започне да издирва в Челси. Беше в града от три седмици, а още нямаше и помен от Фиона. Ставаше все по-трудно да поддържа оптимизма си.