Очите на Бомбето бяха привикнали към тъмнината и не представляваше проблем да различи безжизненото тяло на земята или очертанията на кутията тютюн, стърчаща от джоба му. Откриха го полузаспал на една алея. Доста добре се отбраняваше. Наистина жалко, но нямаше как — старият джентълмен едва ли би се съгласил да бъде изгорен жив. Когато пламъците се развилнееха, щеше да изглежда, като че бездомникът е запалил цигара и по невнимание е подпалил сградата.
— У теб ли е бутилката? — попита.
— Ето я — отговори Редж и подаде празна бутилка от джин.
— Кибрит?
— Да.
Напуснаха безшумно сградата по същия път, по който влязоха, през една странична врата, заключиха я с ключа, осигурен им от Бъртън, и оставиха всичко по начина, по който го бяха открили. Вече навън Редж сипа газ в една бутилка, после накваси парче от чувал, усука го и го напъха в гърлото, като остави няколко сантиметра навън за фитил. После запали клечка кибрит и докосна парцала с пламъка. Той мигом се разгоря буйно.
— Сега, момче! — просъска Бомбето.
Редж запрати бутилката през празната рамка на един прозорец. Вече затичал се, Бомбето хвърли поглед назад, за да се убеди, че хората му го следват. Стан беше плътно по петите му, но Редж стоеше неподвижно в очакване да се убеди, че огънят е лумнал. Бомбето чу мощно съскане, последвано от оглушителна експлозия. Газопроводите още действат, помисли си, преди ударната вълна да го повали по гръб. Прозорците на съседните фабрики и къщи се пръснаха. Около него заваляха парчета стъкло. Докато се изправяше с мъка на крака, усети Стан наблизо.
— Да вървим! — кресна.
— Ами Реджи?
— Остави го! С него е свършено!
В рамките на няколко секунди пламъците погълнаха сградата. Улицата се изпълни с дим. И в този момент Редж изникна от гъстите сиви талази. Лицето му беше черно, а по бузите имаше порезни рани.
— Труден начин да си изкарваме прехраната — заяви мрачно. — Отсега нататък да се придържаме към изнудването.
Глава 58
— Остави бутилката, Лизи — прогърмя гласът на Роди O’Меара. — Незабавно! Една драскотина по нея и това ще ти струва три месеца на топло. Чуваш ли ме, момиче? Казах да я пуснеш.
— Вонящата малка кучка се опита да ми задигне клиента — кресна жената. — Ще ѝ накълцам мутрата. Да я видя кого ще открадне тогава.
Лизи Лайдън, проститутка, беше повалила на земята друга улична труженичка на име Маги Ригс пред кръчма, наричана „Камбаните“. Беше я възседнала и се канеше да забие счупена бутилка в шията ѝ. Маги беше вкопчила пръсти в китката на Лизи и отчаяно се мъчеше да я спре. Роди стоеше едва на около пет метра разстояние и лесно би могъл да надвие Лизи, ако се добереше до нея навреме. Ако не успееше, Маги щеше да плати цената.
— Хайде, Лизи, остави бутилката. Не ти трябват такива беди, каквито ще си навлечеш, ако ѝ прережеш гърлото.
Лизи вдигна поглед към него. Лицето ѝ беше изкривено от гняв, но в очите ѝ блестяха сълзи.
— Но аз го видях първа — каза едва-едва. — Той беше мой клиент! Отидох до тоалетната и когато се върнах, тя вече се отдалечаваше с него.
Роди направи няколко крачки към нея.
— Дай ми бутилката, драга.
— От цяла седмица не съм спала като хората — проплака тя. — Просто искам легло за през нощта, това е всичко. — Отново устреми взор към Маги. — И почти си го бях осигурила! Докато тя не ми задигна клиента.
— Пусни я. Неудобното място за спане пак е по-добро от ареста.
Лизи се засмя безрадостно.
— Тук грешиш, шефе. В затвора поне получаваш паница рядка супа. И е топло.
Роди вече приклякаше до Лизи. Протегна се към бутилката.
— Хайде, момиче — запридумва я. — Да приключваме с това.
Тя му я подаде. Той ѝ помогна да се изправи, а после и на Маги, като оглеждаше овехтелите им поли и мръсните им ръце. Бузите на Лизи бяха осеяни от ужасяващи белези, останали от отдавнашен бой. Китките на Маги, стърчащи от ръкавите на протритото лилаво палто, бяха само кожа и кости.
Роди беше напълно наясно, че е редно да ги арестува, задето са пияни и създават размирици, но нямаше да го стори. Тези жени не бяха престъпници, просто бяха отчаяни. Отчаяни, гладни и похабени. Каза им в коя мисия ще им дадат по паница супа, без да се налага да преглъщат твърде много религиозни проповеди заедно с нея, и ги предупреди, че следващия път няма да е така снизходителен. После посъветва няколкото събрали се зяпачи да си поемат по пътя и продължи да крачи по посока на Крайст Чърч на изток.
Като сержант от Роди вече не се изискваше да патрулира по улиците, но навикът беше дълбоко вкоренен и той му се отдаваше за около час всяка вечер на път за дома, където го очакваха семейството му и двуетажната му къща в безопасния и порядъчен Боу. Така успяваше да поддържа връзка с хората, които му се плащаше да защитава. Също така даваше на вредните елементи да разберат, че е там, навън, на тяхна територия, и ги наблюдава.