Пади… Боже, как ми липсва, каза си. Усмивката му угасна. Ако само не беше поел смяната на пазач в онази нощ… нещата биха могли да са толкова различни. Сега всички щяха да са тук… Пади, Кейт, децата. Именно това винаги беше желал Пади — семейството му да е около него и той да има възможност да ги издържа. Не искаше кой знае какво. Нищо голямо.
Спомените му бяха прекъснати, когато едва не се блъсна в минаваща покрай него жена. Той вървеше с наведена глава.
— Извинявам се, шефе — промърмори тя. — Не те видях в мъглата.
Зърна нечия червена коса. Познаваше я.
— Алис? Това ти ли си?
Тя се обърна.
— Същата. Ти ли си, сержант? Тази вечер не виждам много добре.
Роди пое рязко въздух.
— Кой ти причини това? — попита.
— Клиент.
— Сега ли?
— Снощи. Той я отведе до една улична лампа и огледа лицето ѝ. Очите ѝ бяха така оттекли, че се бяха превърнали в цепки. В ъгълчето на едното имаше засъхнала кръв, а също и в ноздрите ѝ. Бузите ѝ бяха изпъстрени като развалени плодове.
— Боже, Алис. Познаваш ли го?
Тя поклати глава.
— Преди никога не съм го виждала. Не бих тръгнала с него, но ми предложи цял шилинг. Имаше вид на богаташ. Когато отидохме в стаята ми, започна да се пени. Все повтаряше: „Открих те. Открих те.” Преби ме. Не спираше да нарежда за някакви плъхове, а после ми извади нож. Няма да лъжа, мислех, че с мен е свършено, но го накарах да се увери, че няма плъхове и той се успокои.
— Трябва да отидеш на лекар за очите си.
— Вероятността е малка. Нямам никакви пари. Ще отида в „Камбаните”. Надявам се да получа някоя безплатна чаша. Това ще убие болката.
Роди бръкна в джоба си и ѝ подаде шест пенса.
— Първо хапни нещо.
Алис се помъчи да се усмихне, но вместо това направи гримаса.
— Ти как си, сержант?
— Изпълни каквото ти казвам. Поръчай си чиния супа.
— Ще го направя. Благодаря, шефе.
Друг път ще го направиш, помисли си Роди, докато я наблюдаваше как се отдалечава. Ще изтичаш право в „Камбаните" и ще изпиеш всичко. Когато мъглата я погълна, той осъзна, че дори Джак да беше мъртъв, духът му живееше по тези изпълнени с жестокост улици. У мръсника пребил Алис. У бармана, който щеше да забележи подутите ѝ очи и щеше да ѝ върне по-малко ресто. У типовете, които щяха да я нападнат и да ѝ приберат малкото останали монети, докато залиташе към къщи. Изразяваше се в глада и нещастието на всички като Алис, Лизи или Маги, които трепереха по уличните ъгли и се продаваха за четири пенса. В безмилостната бруталност на някой като Шиън Бомбето, който изгори домовете на четирийсет семейства заради няколко лири. В равнодушната амбициозност на напористи типове като Сид Малоун, когото го интересуваше единствено да надскочи себе си.
Роди потръпна от нещо, по-сериозно от студената мъгла. Внезапно му се прииска мигом да се озове в светлата и пълна с радост къща. С Грейс, която се суети около него и горещата му вечеря. Обърна се и пое на север. Към дома си. И към краткотрайно избавление от недовършените дела.
Глава 59
Никълъс Соумс, най-прославеният търговец на произведения на изкуството в Ню Йорк и любимец на градската общественост, се подпираше на бастуна си със сребърен връх и наблюдаваше с усмивка на лице съпругата си вече десет години. Макар тя лично да го беше помолила тази сутрин да дойде в тухлената сграда до реката, помещаваща „Тас Тий”, за да се запознае с най-новия ѝ проект, в момента беше така погълната от работа, че нямаше никаква представа за пристигането му.
— Новата машина е прекрасна, Ник — заяви му на закуска. — Просто смайваща. Трябва да я видиш. Ела следобед. Обещай, че ще дойдеш!
И той го стори, макар че не беше редно. В последно време и най-малкото усилие му носеше болка. Чувстваше я и в момента — в сърцето му се забиваха малки парченца стъкло. През последните две години състоянието му се влоши значително, но той успя до голяма степен да прикрие отпадането си от Фиона. Знаеше, че истината би я разстроила, а повече от всичко на света желаеше да я предпази от тревоги. Вече беше получила твърде голям дял от тях.