Фиона издърпа нетърпеливо ръката си от хватката му.
— Това е торбичка за чай, Ник! — обясни развълнувано. — Ще модернизира цялата индустрия. Поставяш я в чаша, заливаш я с вряща вода, разбъркваш и готово. Няма олелия, нито прахосване. Няма нужда да миеш чайника или да приготвяш повече от необходимото.
— Звучи много ефикасно — отбеляза одобрително Ник. — Много американско.
— Именно! — викна Фиона и скочи на крака. — Свързано е изцяло със спестяване на време и усилия. Нов тип чай за новия век! Харесва ли ти? Хрумна на Нейт. Иска да се прицелим в младите, модерни хора, които смятат чая за старомоден, и да разкрием цял нов пазар. Ник, трябва да видиш скиците на Мади! На едната актриса седи в гримьорната си и пие „Тас Тий — чаша чай на мига”. Има една с машинописка, която си приготвя „Тас Тий — чаша чай на мига” на работното си място, студент пие „Тас Тий — чаша чай на мига”, докато учи и ерген, докато се бръсне. И Ник, Ник… Чуй това: Нейт е наел композитора Скот Джоплин да напише песен. Казва се: „Реге за бърза торбичка Тас Тий“. След един месец вече всички ще си я тананикат и ще танцуват на нея. О, Ник, скъпи, не разбираш ли какво става?
Неописуемите очи на Фиона искряха със син пламък. Лицето ѝ беше поруменяло. В този момент Ник си каза, както много пъти преди, че тя беше най-красивата жена, която някога е виждал. Нейната пламенност я правеше такава. Почувства се също толкова запленен от най-новото ѝ изобретение, колкото и самата тя. Открай време притежаваше тази дарба, каза си, смайваща способност да заразява околните с вълнението си от идеите и проектите. Това до голяма степен обясняваше успеха ѝ.
Помнеше ясно как преди години убеди живеещите в южните щати да консумират „Тас Тий”. Продажбите ѝ в тази част от страната бяха изключително слаби. Пробва с реклами, намаления и състезания, но като че нищо не възпламеняваше интереса. Неин познат търговец на чай ѝ заяви, че Югът е пазар, невъзможен за пробиване. Хората пиели лимонада, пунш и ментов джулеп. Много малко хора предпочитали чай; било твърде топло за него. Фиона обмисля мрачните му твърдения със седмици в опит мозъкът ѝ да роди идея, с която да опровергае конкуренцията си. И после една сутрин стремително изсипа останалото в чайника в чаша пълна с лед.
— Ако не можем да ги накараме да пият „Тас Тий” топъл, ще ги придумаме да го пият студен.
Прави смеси и експериментира, докато не усъвършенства техника за приготвянето на свеж и бистър студен чай, а после тя, Стюарт и няколко от търговските ѝ посредници се запътиха на юг. Спретнаха сергии в големи и малки градове, развяваха знамена с надпис „Тас Тий за жадни хора“. Неуморно раздаваха чаша след чаша със студен чай и купони, равняващи се на пет цента отстъпка при покупката на кутия от двеста двайсет и пет грама. Фиона очароваше, придумваше и принуждаваше хората да изпробват чая и те го намираха също толкова стимулиращ и освежаващ, колкото беше и самата тя. По времето, когато се върнаха у дома три месеца по-късно, вече напълно бяха спечелили Юга. Ник не се съмняваше и за секунда, че ще убеди цялата страна да купува и торбичките ѝ с чай.
В момента Фиона тананикаше някаква танцувална мелодийка. Засмя се, сграбчи го за ръцете, дръпна го да се изправи и започна шеметен куикстеп. Ник последва стъпките, като спазваше ритъма ѝ идеално, после изведнъж спря и я завъртя. В този миг ужасяваща болка прониза сърцето му и го накара да изстене. Положи огромни усилия, за да не се хване за гърдите.
Фиона замръзна на място. Усмивката ѝ беше угаснала.
— Какво има? — попита. — Ник, добре ли си? Кажи ми какво не е наред. Сърцето ли?
Той махна нехайно с ръка.
— Не, мила, изобщо не е сърцето. Всъщност гърбът ми се обажда. Мускулен спазъм, струва ми се. Остарявам и започвам да се разскърцвам. Сигурно съм разтегнал нещо.
Изражението на Фиона му даде да разбере, че не вярва. Накара го да седне и започна да се суети около него, но той я увери, че се чувства съвсем добре. Демонстративно започна да масажира кръста си, сигурен, че болката в гърдите му щеше да отслабне до минута или две. Неубедена, Фиона го попита дали не му се струва добра идеята да позвънят на доктор Екхард, а Стюарт доближи да го поздрави заедно с механика Дън, прошарен и свадлив човек, който — както научи Ник — беше дошъл от Питсбърг заедно с машината, за да се увери, че функционира добре, монтирана в новия си дом.