Болката, която изпита днес във фабриката — наистина ли беше гърбът му или сърцето? Не притисна ръка към гърдите си. А той винаги ги потъркваше, когато почувстваше болка. Освен това би взел лекарството, дадено му от Екхард. Поръча му да го пие веднага щом усетеше и най-бегъл признак на дискомфорт, и той изпълняваше стриктно. Челото на Фиона се пооглади леко и тя отпусна рамене. Той изглеждаше малко блед и уморен, но това можеше да се очаква. Все пак страдаше от сериозна болест и нямаше как тя да не се проявява.
— Но той наистина е добре — произнесе на глас. — Добре е.
През изминалите десет години Фиона взе всички възможни мерки във връзка със здравето на Ник. Погрижи се да се храни добре, а не да кара на шампанско и хайвер, както правеше преди. Грижеше се да почива достатъчно и да изпълнява необходимите упражнения. Дори веднъж в погрешен прилив на убеденост, че все някой някъде трябва да е способен да излекува сифилиса, а не просто да го третира, тя освободи доктор Екхард и нае поредица от лекари от Америка и Европа, за да го прегледат.
Ник се примири и търпеливо прие процедурите на първите шестима, които тя му натрапи. Понесе вонящите лапи и гнусните сиропи. Изтърпя терапевтичните вани — водни, парни и въздушни. Масажите. Бръсненето на главата. Отворени прозорци през декември и зимно бельо през юли. Но когато седмият лекар го сложи на диета, която не включваше нищо друго освен варен карфиол и сок от целина, и се опита да му забрани да слуша новия си грамофон — създавал прекалено много стрес, както заяви лекарят — търпението му свърши. Каза на Фиона, че нейните шарлатани само ще ускорят кончината му и настоя незабавното възстановяване на Екхард като негов лекар.
Отрезвяла, тя отиде в Германия да му се извини и да го моли да се върне. Той го стори без кой знае колко приказки или укори. Когато тя му благодари за добротата, като каза, че това е повече, отколкото заслужава, той само махна с ръка. Експерт във физическата дейност на човешкото сърце, той също така познаваше издъно и емоционалните му подбуди.
— Не влагайте твърде много надежди, разбрахме ли се? — предупреди я. — Надеждата, а не отчаянието е онова, което ни довършва.
Екхард можеше да говори каквото пожелае. Тя щеше да продължи да се надява. Щеше да продължи да се грижи добре за скъпоценния си Ник. Ако не беше способен да блокира заболяването, то поне успя да забави влиянието му. Не беше засегнало мозъка и нервната система на Ник, каквото беше първоначалното притеснение на Екхард. Беше се закотвило в сърцето му и остана там. И доколкото тя можеше да прецени, не беше успяло да завладее кой знае колко много нови територии от деня, когато го откри на ръба на смъртта в наетия от госпожа Маки апартамент. Нищо няма да му се случи, заубеждава сама себе си. Беше в добро състояние и това щеше да остане така. Налагаше се, защото тя не би могла да понесе да изгуби най-добрия си приятел, съпруга си.
Усмихна се сама на себе си, като си припомни първата година от налудничавия им брак. Живееха в апартамента на Ник над художествената му галерия и „Чаената роза. Тя прекарваше цялото си време да открива още чайни и магазини за хранителни стоки и да гради бизнеса си с чай, а Ник се трудеше усилено, за да се наложи като водещ търговец на творби на импресионисти в града. И двамата отсъстваха от апартамента по цял ден, тичаха по дела и печелеха пари, напълно посветени на работата си. Дотътряха се у дома, след като си приберяха Шийми от дома на Мери, отваряха бутилка вино, ядяха каквото успееха да намерят из кухнята на „Чаената роза”, проверяваха уроците на Шийми, споделяха помежду си случилото се през деня, даваха си взаимни съвети и се окуражаваха един друг.
Нито Фиона, нито Ник проявяваха интерес към домакинските задължения и започнаха да се шегуват как никой в брака им не желае да бъде съпругата. Сега горкият Фостър беше натоварен с тази задача. На него се падаше да реши какво ще ядат за вечеря, какви цветя ще подхождат на трапезарията и дали перачката е избелила достатъчно чаршафите.
— Файтон, госпожо? — викна към нея един кочияш на наемен файтон, с което я изтръгна от мислите ѝ. Канеше се да приеме предложението, когато осъзна къде се намира: насред петъчния пазар на Гейнзвоорт Стрийт. Десетки фенери искряха ярко. Оранжевите пламъци приканваха вечерните клиенти, зовяха ги да спрат за шепа кестени, печен картоф или гореща супа. Фиона дочу бъбренето на две жени, облечените им в ръкавици ръце бяха обгърнали големите кафяви купи, дъхът им и парата, издигаща се от горещата течност, се смесваха в едно в студения вечерен въздух. Зърна месар да държи връзка наденички, подуши аромата на пържени понички.