Фиона се засмя.
— Не бих могла да съм по-съгласна.
Жената се усмихна, насърчена от отговора ѝ.
— В книгата има и други линии — на Едгар, Изабела и Хиндли, но те не са така важни и бих ги дала безплатно… ако продавах историята, имай наум. Но там е работата, мила, аз продавам само книгата! Няколко листа хартия, две парчета кожа да я държат заедно. Така че мога да я дам евтино. Ужасно евтино! За теб — половин долар.
Фиона потисна вродения си инстинкт да се пазари, който допълнително беше подхранван от майка ѝ по сергиите из Уайтчапъл, и плати на жената поисканата цена. Самата тя имаше добри приходи и макар от нея да се очакваше да търси изгода, поне нямаше да подбива печалбата на някоя, която се трудеше така усилено за прехраната си. Пъхна книгата в чантата, която носеше, и се обърна да си върви у дома. Минаваше седем и не искаше да кара Ник да я чака повече.
Пое обратно към Уест Стрийт, а погледът ѝ отново беше привлечен от русокосия продавач на кестени. Мъчеше се да убеди група докери да купят стоката му, но те се бяха запътили към домовете си, където ги очакваше вечеря и не проявяваха интерес. Опита се да привлече две работнички във фабрика, а после един свещеник, но все безуспешно. Около него се навъртаха дрипави деца и го молеха за малко от горещите кестени. Фиона забеляза, че им подава по някой от време на време, забеляза как едно момиченце задържа своя в голите си длани за малко, за да поеме топлината му, преди да го погълне. После, обърнало се да издирва нови клиенти, момчето я забеляза. Мигом адресира бърборенето си към нея, усмихна се и започна да ѝ обяснява повече, отколкото Фиона желаеше да знае за кестените и по-специално за предлаганите от него.
— Хайде, госпожо, опитайте — настоя и ѝ подхвърли един, а после още един, с което я принуди да ги улови. — Ето, дами и господа — добави одобрително. Не съм срещал жена, която да не иска да сложи ръце на горещи топчета.
Дрипльовците наоколо се изкикотиха. Възрастна жена с кошница на рамото ѝ намигна. Фиона се изчерви и зарови в чантата за портмонето си, като сама се сгълча, че отново се поддава на чара на хубавия продавач.
— Една кесия ли, госпожо, или две?
— Ще взема всичко, което имаш — отговори тя и измъкна банкнота.
Това го накара да замълчи за няколко секунди.
— Какво? Всичките? — попита най-накрая.
— Да, всичките — отговори тя и втренчи поглед в посинелите му пръсти, като си мислеше, че са му нужни свестен чифт ръкавици.
— Веднага — заяви той и грабна лопатката си.
Напълни над десет хартиени фунии. Фиона му плати, а после ги подаде на хлапетата, които наблюдаваха сделката с копнеж.
— Благодаря, госпожо! — викнаха те, смаяни от щедростта ѝ.
Тя се усмихна, а те побегнаха с плячката си.
Когато момчето се обърна, след като прибра банкнотата в касата си — стара кутия от пури, — за да върне на Фиона рестото от петте долара, нея вече я нямаше. Зърна я сред тълпата да се придвижва към Уест Стрийт и викна, но тя не се обърна. Помоли съседа си да пази сергията му и хукна след нея. Беше оставила близо четири долара. Стигна до бордюра точно навреме, за да види как наемният файтон, който беше спряла, се включваше в уличното движение. Отново извика. Тя го погледна през задното стъкло. Той размаха банкнотите към нея. Фиона извърна глава. Файтонът набра скорост.
Момчето остана загледано след нея и озадачено как жена с такова красиво лице, хубави дрехи и толкова много пари, които да пръска, можеше да има толкова невероятно тъжни очи.
Глава 60
— Скъпи? Какво правиш за бога? — прозвуча глас отвътре.
Провлеченият изговор изтръгна Джо от бляновете му. Спомените му се изпариха и изчезнаха като мъгла над езеро.
Извърна се от отворения прозорец. От другия край на стаята го наблюдаваше чернокоса жена, подпряла се на лакът в резбованото си легло от абаносово дърво.
— Гледах звездите — отговори.
Тя се засмя.
— Колко странна приумица. Ще затвориш ли прозореца? Замръзвам. — Запали цигара и дръпна силно, зелените ѝ котешки очи го фиксираха жадно. Не носеше нищо освен чифт индийски обици. Безупречната ѝ кожа, винаги така бяла, изглеждаше още по-бледа на фона на червените и морави цветове на балдахина на леглото ѝ. Тялото ѝ беше слабо и стегнато, с малък бюст и тесен ханш. Правата ѝ черна коса достигаше до линията на челюстта. Беше я подстригала, смел ход дори за нея. — Върни се в леглото — промърка и изпусна облак дим.