Беше благодарен за ледената зимна нощ и доволен да е сам. Тази вечер беше грешка. Грешка, която бе допускана преди и без съмнение щеше да бъде допускана отново. И в други случаи се беше срещал с жени като Мод. Жени, които не молеха за онова, което той не можеше да им предостави. Които имаха претенции към тялото му, времето му, но никога към сърцето. Жени, отчуждени по някакъв начин. Предпазливи.
Страдащи. Колко интересно, каза си. Така Мод определи него.
Усмихна се горчиво. Намираше се отвъд това състояние. Той беше съсипан. Раздробен на безброй парченца. Беше сам на света без единствения човек, способен да го превърне отново в едно цяло. И винаги щеше да остане сам.
Глава 61
— Нищо ли, Питър? Съвсем нищо? — попита Фиона, вперила поглед в борсовия посредник. — Това е невъзможно!
— Не, не е невъзможно — отвърна Питър Хърст и се облегна в креслото си. — Просто необичайно. Както знаеш, стават все по-трудни за намиране. Миналата седмица успях да ти осигуря едва две хиляди. Преди две седмици — петстотин. Тази седмица е пълна суша.
— Защо?
— Защото никой не продава! Всеки, склонен на това, вече ги е продал — на теб. Благодарение на теб акциите на „Бъртънс Тий” са изключително неликвидни.
Фиона, която кръстосваше из офиса си, докато Питър говореше, се оказа пред прозореца с изглед към реката. Сивото небе, натежало от обещание за пролетен дъжд бе като балдахин над земята. Тя гледаше към широката река пред себе си, но не виждаше Хъдсън. Виждаше друга река. И други докове. Успяваше да зърне сивата мъгла, която ги обгръщаше и нечия тъмна фигура да се спотайва.
Да я причаква. Затвори очи, за да прогони образа, а също гнева и болката, които пробуждаше у нея онзи мъж. Все още.
През последните десет години се срещаше с Питър веднъж седмично, за да купува дялове от „Бъртънс Тий”. В началото, когато акциите вървяха между петнайсет и двайсет долара, ѝ беше трудно да плати дори минимален брой — десет дяла тази седмица, двайсет следващата. С увеличаване на състоянието ѝ тя упорито се сдобиваше с колкото успееше да докопа. Сега, поради проблемите на компанията в Индия и Америка, акциите — когато можеха да бъдат намерени — се предлагаха за около пет долара бройката. Но не цената беше проблемът на Фиона; трудността се криеше в откриването на продавачи.
Към тази дата тя беше натрупала двайсет и пет процента от „Бъртънс Тий” под различни корпоративни имена, нито едно от които — благодарение на проницателността на адвоката ѝ Теди Сисънс — не можеше да бъде свързано с нея.
Делът ѝ в „Бъртънс Тий“ бе огромен, но недостатъчен. Нямаше да спре да купува акции, докато не притежаваше петдесет и един процента — а съответно и компанията. Десетте години не бяха намалили омразата ѝ към Уилям Бъртън и каквото и да ѝ струваше, тя щеше да го разори. Това не бе правда — тя знаеше, че никога нямаше да я има, — но бе някакво възмездие. Единствената слабост в плана ѝ, както винаги, бе, че по никакъв начин не беше засегнат Шиън Бомбето. По цели нощи бе крачила из спалнята си на светлината на свещта, като си блъскаше главата за начин и той да си плати за стореното. Но засега не бе измислила такъв. Единственият шанс бе да накара Бъртън да го назове като съучастник в убийството на баща ѝ. Но за тази цел Бъртън най-напред трябваше да признае своята вина, а той никога нямаше да го стори. Без значение колко време отделяше да мисли по този проблем, тя не намираше решение. Бе живяла с онова, което Бъртън и Шиън бяха причинили на баща ѝ — на цялото им семейство — в продължение на десетилетие. И ето я, още чакаше възмездие. Още седеше в пълно безсилие, нервирана от неспособността на брокера ѝ да открие други акции и от собствената си неспособност да измисли отмъщение за Шиън. Колко още щеше да е принудена да чака?
Хърст събра документите на купче в скута си.
— Ще направя каквото мога, Фиона, но се съмнявам, че ще се добера до повече акции преди края на месеца.
Тя се завъртя на токовете си.
— Питър, нужни са ми сега, а не следващия месец! Прати някого в Лондон. Открий акционерите и им ги отмъкни.
— Разбирам недоволството ти — отговори той, изненадан от острия ѝ тон, — но трябва да си наясно, че ти притежаваш двайсет и два процента, а собственикът държи петдесет и един. Това не оставя възможност за кой знае каква циркулация.
— Не мога да повярвам, че още държи петдесет и един. Скоро ще му се наложи да продаде някаква част.
— Пазил ги е досега, Фиона, няма да тръгне да ги продава просто така.