— Изпипай го добре, Теди — помоли Ник. — Нека всичко е точно. Не искам онзи човек да измъкне нещо от Фиона — от къщата до копчетата ми за ръкавели.
— Ник, не се тревожи. Искам да почиваш…
— …в мир? — Ник се усмихна лукаво.
Не можеше да говори такива неща пред Фиона, разстройваха я. Но пред Теди нещата стояха различно и той беше доволен. С Фиона го наричаха Непоклатимия Теди. Винаги спокоен и невъзмутим, неизменно на ниво. Спести и на двама им скандал, когато Ник беше арестуван в „Пързалката”. Преведе ги през минното поле от правила и закони, свързани с разрастването на бизнеса им. Теди представляваше съветник в пълния смисъл на думата, истинска скала. Никога не се държеше емоционално или сълзливо и в момента Ник имаше нужда точно от това. Трябваше му някой корав и несантиментален, с когото да може да се пошегува, защото беше твърдо решен да се изправи пред лицето на смъртта, както го беше правил с живота, с порядъчна доза лекомислено равнодушие.
— Канех се да кажа спокойно. Уверявам те, че стига бракът ви да е легитимен — а той е, — баща ти не би могъл да има претенции към наследството. Оженихте се в съда и после повторно в Тринити Чърч.
Ник кимна. Няколко месеца след бракосъчетанието им в съдебната зала, когато вече беше напълно убеден, че Фиона не желае развод, настоя да се оженят според англиканските традиции — тези на семейството му, — та да е сигурен, че баща му няма как да оспори легитимността на техния съюз.
— И от двете церемонии има надлежно попълнени и регистрирани документи. Всичко е наред. Сигурен ли си, че баща ти не знае, че си женен?
— Не мога да си представя как би могъл да знае. Убеден съм, че ако имаше представа, досега би се опитал да създаде неприятности. Не мисля, че изобщо знае нещо за мен.
— Изобщо ли не общувате?
— Не.
— Но сигурно прави проучвания за теб. Вероятно чрез трети лица.
— Баща ми ме мрази, Теди.
— Съжалявам. Нямах представа, че е толкова зле.
Ник вдигна рамене.
— Няма за какво да съжаляваш. Уви, човек не може да подбира роднините си. Само приятелите. — Той се облегна на възглавниците, уморен от разговора, и затвори очи за няколко секунди, докато Теди подреди записките си. Когато ги отвори, погледна към портрета на Фиона и добави: — Теди, като приятел имам нужда да те помоля за нещо друго.
Теди погледна към Ник над очилата си.
— Каквото и да е. Знаеш го.
— Грижи се за Фиона — помоли, а шеговитостта вече го беше напуснала и в очите му проблясваха сълзи. — Има нужда някой да я наглежда. Може да не дава вид, но всъщност е така. Постоянно тича напред-назад, не се храни добре и работи твърде много и…
Гласът му пресекна. Не успя да довърши. Изруга под нос, защото не желаеше да се показва емоционален пред спокойния си и уравновесен приятел.
Теди му даде една минута да дойде на себе си, а после заговори:
— Знаеш, че това също е нещо, за което няма нужда се тревожиш. Ще се грижа за нея. И същото важи за Шийми, Майкъл, Мери, Алек, Мади, Нейт, Стюарт, Питър и всички други, които я обичат.
— Искам тя отново да се омъжи. Още е млада. Може да има деца. Истинско семейство. Искам това повече от всичко друго, а няма как да го включа в каквото и да било завещание. Искам да бъдеш неин сватовник.
— Това не влиза точно в сферата на услугите ми, но ще се опитам — отговори Теди в опит да внесе лекота. — Кого имаш на ум?
— Кого наистина? Там е проблемът. Тя е по-богата от повечето мъже в града и по-умна от всичките.
Теди се засмя и Ник го последва. Но го стори насила. Вече изтощен, сбогува се и позвъни на Фостър да му помогне да се върне в леглото. Чуха стъпките на иконома да приближават по коридора и той се обърна към своя приятел и съветник, към техния Непоклатим Теди, за един последен път.
— Грижи се за нея — промълви. — Обещай ми.
— Обещавам — заяви той, като сконфузено бършеше очи с ръкава си.
Глава 63
Джо загреба шепа прясно олющен грах и го огледа. Зърната бяха без петънца, гладки и идеално кръгли като миниатюрни зелени скъпоценни камъни. Поднесе ги към носа си и вдъхна. Ухаеха така прекрасно, на богатата почва на Кент, на пролет. Толкова свежи.
“Бристоус” от Ковънт Гардън целогодишно доставяше най-добрите плодове и зеленчуци от целия свят, за да задоволи желанията на богатата си и капризна клиентела. Джо само трябваше да прати служител от офиса до склада на долния етаж, за да се наслади на лукса от сладка зряла праскова посред зима, но въпреки че имаше на разположение даровете на природата от цялото земно кълбо, той не се възхищаваше на нищо друго така, както на първите плодове на пролетта, родени от добрата английска почва.