Майкъл кимна и Фиона се запъти към файтона си, нетърпелива да остане насаме дори за малко. Когато доближи, видя с гръб към нея да стои висок и скъпо облечен мъж. При звука от стъпките ѝ се обърна и свали шапка. Сега косата му беше сребриста, но продължаваше да е все така привлекателен и елегантен.
— Уил — произнесе колебливо. Не му подаде ръка от страх, че няма да я поеме. Не намираше какво да каже. Не бяха си разменяли нищо съдържателно, откакто се разделиха десет години по-рано.
— Здравей, Фиона — каза той. — Съжалявам… Исках да… Как си?
— Неособено добре — отговори тя и заби поглед в земята.
— Разбира се, че няма как да си добре. Що за глупав въпрос от моя страна? — Той остана смълчан за няколко секунди, а после добави: — Чух, че Никълъс… че е починал. Исках да дойда на погребението, но не знаех как ще го приемеш. Затова изчаках тук. За да ти изкажа съболезнования.
Фиона вдигна поглед към него.
— Защо?
Той се усмихна тъжно.
— Защото аз по-добре от всички знам колко много значеше той за теб.
Фиона отново сведе поглед. Тялото ѝ се разтресе от ридание. И после още едно. Думите на Уил, безмълвната му прошка, я трогнаха дълбоко. Стегнатият възел от емоции в гърдите ѝ се разхлаби и освободи всичката тъга и гняв, които таеше.
Заплака. Той я пое в обятията си и я остави да го направи на воля.
Глава 66
Фиона седеше в офиса си с лакти, опрени на бюрото, и пръсти, притиснати към слепоочията, в опит да прогони с масаж цепещата главата ѝ болка. Пред нея лежеше записка от Стюарт, доклад за продажбите на току-що пуснатия на пазара „Чаша чай на мига”. Вече четири пъти правеше опит да изчете написаното, но не успяваше да стигне по-далече от третото изречение. Отдолу лежаха купчина писма и фактури, на които също трябваше да обърне внимание. Секретарката ѝ ги чакаше. Осъзнаваше, че ако не се захване, както е редно, никога няма да прехвърли всичко.
През прозореца задуха свеж майски бриз, разбърка листата и помилва лицето ѝ. Тя потръпна. Пролетта ѝ се подиграваше. Навън природата се пробуждаше за живот. Лалета, фрезии и нарциси показваха ярките си лица, за да поздравят слънцето. Дряновете, магнолиите и черешите бяха отрупани с цветове. Децата тичаха из парка и надаваха възторжени писъци, протегнали ръце да посрещнат света, върнал се обратно към живота.
Но очарованието на пролетта не даряваше лекота на скърбящото ѝ сърце, а го натоварваше още повече. Потръпна под слънчевите лъчи, гъделичкащи раменете ѝ, и се намръщи на веселото чуруликане на птичките. Всичко и всички бяха замаяни от перспективата за настъпващата пролет. А тя? Тя беше мъртва отвътре. Нищо не ѝ доставяше радост — нито отварянето на нова чайна, нито успешната рекламна кампания. Не я радваше дори цъфтенето на любимите ѝ чаени рози. Всичко, което успяваше да стори, беше да се дотътря на работа всяка сутрин. Едва намираше сили да опява на Питър Хърст за още акции от „Бъртънс Тий” или да се осведоми дали е продала десет кутии от „Чаша чай на мига” или десет хиляди.
Стенният часовник удари. Два часът. Тя изстена. Всеки миг щеше да се появи Теди Сисънс, за да прегледат завещанието на Ник. Не очакваше посещението му с нетърпение. В последно време не понасяше никого около себе си. Дори размяната на няколко реплики ѝ струваше много. Въздъхна и насочи вниманието си обратно към записката на Стюарт, решена най-накрая да напредне. Беше стигнала до средата на първата страница, когато я прекъсна почукване на вратата.
— Фиона? — прозвуча глас.
— Здравей, Теди — поздрави и се насили да се усмихне. — Влез. Да ти предложа ли чаша чай?
— Не, благодаря — отговори той и остави куфарчето си на бюрото ѝ. — Предпочитам да се захващаме веднага. Трябва да бъда в съда в четири.
Фиона му освободи място. Той извади сноп листове и се настани срещу нея. Докато ги подреждаше в спретнати купчинки, очилата му се плъзнаха по носа. Тя се наведе през бюрото и ги бутна обратно нагоре.
— Благодаря — отбеляза разсеяно той. Вдигна поглед към нея. — Как я караш?
— Добре. По-добре, много по-добре.
— Ужасна лъжкиня си.
Тя се засмя уморено.
— Тогава ужасно. Това как ти звучи?
— Поне си откровена. Добре… Ето. — Той ѝ подаде копие от завещанието. — До голяма степен става дума за стандартна процедура, но има няколко неща, за които ще са ми нужни инструкциите ти.
Той започна да изрежда точките на завещанието, като описваше подробно непаричните притежания на Ник. Извини се за усложнения технически език, но обясни, че Ник настоявал всичко да бъде посочено ясно. Фиона се постара да следи максимално, но думите пробягваха пред погледа ѝ. Когато бяха достигнали до множеството банкови сметки на Ник и как да бъдат разпределени, главоболието ѝ вече беше станало нетърпимо. Точно в момента, в който си каза, че не може да понесе и секунда повече, той обърна последната страница от документа.