— Това е, Фиона — заяви. — Има само едно последно нещо.
— Какво е то? — попита тя и направи гримаса заради болката.
— Както, сигурен съм, знаеш, Ник притежаваше личен инвестиционен фонд в „Албион Банк” в Лондон. Баща му е отредил определена сума пари, след като е напуснал Англия, която е била инвестирана в различни акции и която, както се оказва, е дала печалба.
Тя кимна.
— Този фонд също остава за теб. В момента стойността му се равнява на близо седемстотин хиляди лири.
— Теди, това не може да е вярно. Това са над три милиона долара.
— Да, знам. В някакъв момент сумата дори беше по-голяма. Доста по-голяма.
— Но как? Когато се оженихме, ставаше дума за едва сто хиляди лири.
— Имало е допълнително закупуване на акции.
— От кого? От Ник? Той отказваше дори да доближи до брокер. Или банка.
— Не, от лорд Елгън. Баща му. Малко преди да умре, Ник ме уведоми, че баща му добавил акции към фонда. Също така сподели, че не очаква баща му да се откаже от парите без битка. Въпреки че фондът безспорно ти принадлежи, той би могъл да блокира трансфера и по мое мнение ще постъпи точно така. Все още не съм ставал свидетел някой да обърне гръб на нещо на стойност три милиона долара, без да спори.
— Ами, бори се с него, Теди. Направи каквото е нужно. Ще ти платя. Бащата на Ник е ужасен човек. Ще ми достави удоволствие да го лиша от тези пари. По-скоро ми допада идеята да ги използвам за нещо позитивно. Нещо, което Ник би одобрил. Стипендии за студенти по изкуствата или дарение на „Метрополитън”.
— Добре — отвърна Теди и се зарови из документите, докато не намери онзи, който търсеше. — Ще трябва да ми кажеш дали желаеш фонда в настоящия му вид, с текущите инвестиции, каквито са, или предпочиташ парите да бъдат преведени в банката ти.
— Ликвидирай го — заяви Фиона и отново започна да масажира слепоочията си.
Чувстваше се раздразнителна и нетърпелива да приключат.
— Сигурна ли си? Може би ще е по-лесно да накараме Елгън да даде акции вместо сериозна сума в брой. Доколкото си спомням, има няколко инвестиции, които дават добри печалби, и една доста калпава. Да видим… „Абигдън Пъблишърс”… „Амалгамейтид Стийл”, тази е добра… „Бийтън”, „Уикс Манюфекчърърс”… „Брайтън Милс”… О, ето я и гнилата ябълка. Фирма за търговия на чай. „Бъртънс Тий”. Боже, защо Елгън е купил толкова много от тези? И защо ги стиска така? Изгубили са две трети от първоначалната си стойност.
Фиона спря да търка слепоочията си.
— Теди, какво каза? — прошепна.
— Ами… „Бъртънс Тий”.
— Точно колко на брой са акциите? — попита тя, докато тършуваше за хартия и писалка.
Теди прокара пръст по колоната цифри.
— Всъщност доста много.
— Теди, колко?
— Четиристотин и петдесет хиляди.
Фиона затаи дъх. Теди вдигна поглед към нея. Тя го погледна с широко ококорени очи.
— Ето как го е постигнал — промълви. — Този лъжлив мошеник! Така и не схванах как задържа петдесет и един процента от дяловете си, като е така затънал в дългове. Именно така го е направил.
— Какво да е направил, Фиона?
Тя не отговори. Вместо това отвори едно чекмедже със замах и измъкна папка. Отвори я и прегледа документа вътре и изписаните цифри.
— Петдесет и два процента! — заяви с треперещ глас. — Притежавам петдесет и два процента!
— От какво?
— От „Бъртънс Тий”, Теди. Дай да видя — посегна към отчетите Фиона.
Той ѝ ги подаде. Най-новото извлечение беше най-отгоре. Тя запрелиства страниците тримесечие по тримесечие, докато не откри каквото търсеше: покупката на дял от „Бъртънс Тий”. Акциите бяха добавени към фонда на Ник през март 1894 година. Елгън беше платил близо три лири — около петнайсет долара — за бройка. Общо акциите от „Бъртънс Тий” плюс останалите акции на Ник — които до този момент бяха възлизали на малко над сто и шейсет хиляди лири, — караха сметката да набъбне до милион и половина лири, зашеметяваща сума пари. Тя бързо изрови собствените си извлечения от същото тримесечие и установи, че беше платила между осемнайсет и двайсет и един долара за дял от „Бъртън Тий”. Акциите на Ник бяха получени с отстъпка.
После сравни извлеченията на Ник от март деветдесет и четвърта година с най-скорошните му от март деветдесет и осма година. Теди беше прав: всичко с изключение на „Бъртънс Тий” носеше печалба, а загубите от „Бъртънс Тий” бяха толкова сериозни, че дори при повишаването на другите акции сметката беше изгубила половината от стойността си спрямо деветдесет и четвърта година. Четиристотин и петдесетте хиляди дяла на Ник от „Бъртънс Тий” в момента струваха малко под петстотин хиляди лири.