Датите, разликите в цените на акциите, загубите — всичко пасваше на мястото си.
— Теди, осигури ми фонда на Ник. Непокътнат — поръча Фиона и вдигна поглед от извлеченията. — На всяка цена, разбираш ли ме? Трябва да притежавам тези акции. Започни още тази вечер. Изпрати писмо до „Албион Банк”… Не, телеграма… — Внезапно я обзе паника. — Елгън не може да продаде акциите, нали? — попита разтревожено.
— Разбира се, че не. Авоарите на Ник са замразени, докато завещанието бъде легализирано тук, в Ню Йорк. Сега вече по закон принадлежат на наследниците му. А това си ти.
— Добре. Добре. Незабавно уведоми Елгън за моите желания. — Тя се изправи и започна да крачи. — Изпрати телеграмата още тази вечер, Теди. Тази вечер. Някой в офиса ти може ли да свърши тази работа? Искам да научи още утре сутринта. Хайде, Теди, върви. Кочияшът ми ще те откара. Ще имаш време да се отбиеш в офиса си, преди да отидеш в съда.
С изражение на пълно объркване Теди беше изтикан от офиса на Фиона и натоварен във файтона ѝ. Накара го да се закълне, че телеграмата ще бъде изпратена, а после нареди на кочияша да го откара до офиса му.
Обратно в своя собствен кабинет, Фиона седна пред бюрото си, напълно втрещена. Не знаеше дали да се смее, или да плаче. Дяловете от „Бъртънс Тий” от които се нуждаеше така отчаяно, се бяха намирали в инвестиционния фонд на собствения ѝ съпруг през цялото това време. Трийсет процента от тях на стойност половин милион. В самите ръце на Ник.
Всичко беше абсолютно логично. През деветдесет и четвърта година Бъртън се е нуждаел от пари, за да финансира навлизането си на американския пазар. Тогава вече е бил заел триста хиляди лири от „Албион банк”. Акционерите са го знаели и — според няколко статии, които Фиона беше прочела по въпроса — били доста смутени от това.
С цел да се сдобие с допълнителен капитал, от който се е нуждаел, без да научават инвеститорите, Бъртън вероятно е предложил да продаде лично на Елгън — а не на банката — част от личния си дял. При това е предложил акциите на впечатляващо ниска цена, както сочеха извлеченията. Бъртън е знаел, че Елгън ще пази акциите, тъй като той без съмнение го е убедил, че когато „Бъртънс Тий” се утвърди в Америка — огромна страна с увеличаващо се население, — стойността им ще нарасне. Когато това се случеше, Бъртън би използвал печалбите си от Америка, за да откупи акциите си обратно на по-висока цена и Елгън би направил огромен удар.
Тъй като сделката е трябвало да бъде пазена в тайна, Елгън не е можел да използва пари на „Албион банк. Тя вече бе публично дружество и всичките ѝ документи можеха да бъдат разглеждани от акционерите. Така че Елгън е използвал свои собствени пари и после е скътал акциите в частна сметка, в тази на Ник. Вероятно тя е обслужвана от личната му секретарка или от някой доверен висш служител. Сигурно само двама души в цялата банка знаеха, че сметката изобщо съществува. Елгън, естествено, беше приел, че акциите са на сигурно място и не е нужно да обяснява нищо на Ник. Знаел е отлично, че синът му мрази всичко, свързано с „Албион банк”. Никога не би предявил претенции към акциите; не проявяваше интерес към инвестиции, а само към приходите, които осигуряват. И Ник беше смъртно болен. Когато умреше — неженен и без потомство, — фондът просто щеше да се върне обратно при семейството му.
И двамата мъже бяха сметнали уговорката за идеална: Бъртън получаваше заема, от който се нуждаеше, а в крайна сметка Елгън щеше да се сдобие със значителна сума пари и никой нямаше да научи.
Но налице бяха две неща, за които Елгън дори не беше предполагал: първо, че разрастването на Бъртън към Америка ще претърпи провал и тази катастрофа би му попречила да изкупи акциите си обратно; и второ, че Ник нямаше да умре, без преди това да се ожени и да остави всичко, притежавано от него, включително и инвестиционния си фонд, на жена си.
Фиона пое дълбоко въздух и го издиша. Стоеше права, неспособна да си намери място, шокирана от наученото. Погледът ѝ се спря върху снимката на Ник, която държеше на скрина. Само ако беше знаела, но как би могла? Той никога не ѝ обясни какво имаше в сметката. Самият той не знаеше. Никога не беше наясно дори за съдържанието на портфейла си.