Взе фотографията. За пръв път от смъртта на Ник почувства, че той не я е оставил. Продължаваше да я закриля, да бди над нея. Макар тялото му да го нямаше, духът му живееше в сърцето ѝ. Представляваше част от нея и това винаги щеше да остане така. Точно както обеща Майкъл.
Почувства отново лек повей на вятъра и този път не потръпна. Усмихна се, защото си представи, че ласката му всъщност представлява допирът на Ник до лицето ѝ. Притисна снимката до гърдите си, затвори очи и му прошепна „Благодаря” за този последен дар.
Глава 67
Отправям най-искрените си поздравления към брат си — вдигна тост Джо, — а на моята нова снаха Маргарет… — Млъкна, като направи престорена физиономия на съжаление, а после добави: — Моите най-дълбоки съболезнования.
От страна на гостите се чуха подвиквания и освиркване, а булката и сестрите ѝ се разсмяха.
— Много смешно, Джо! — надвика глъчката Джими. — Надявам се, че плодовете, които продаваш, са по-свежи от шегите ти. Сега може ли да се храним?
— За Джими и Мег! — заяви Джо и вдигна чаша. — Дълъг живот, здраве и щастие!
— За Джими и Мег! — отвърнаха гостите. Зазвънтяха чаши, младоженецът беше призован да целуне булката, а след целувката последваха нови подсвирквания. Джо се озърна, за да се убеди, че сервитьорите бяха започнали да поднасят храната и почувства как някой подръпва ръкава му.
— Нещо не му е наред на това — заяви възрастният човек и посочи към чашата си. — Най-странната бира, която някога съм опитвал.
— Това е шампанско, дядо. От Франция.
— Френска бира? Доста странно, ако питаш мен. Какво ѝ е лошо на нашата, момче?
Джо спря един сервитьор и му поръча да донесе бира за дядо му. На друг нареди да отвори още шампанско и да налива. Гостите бяха пресушили чашите си и надигаха възгласи за още. Трети изпрати за хляб. После седна за първи път този ден.
Джо беше устроил закуската по случай сватбата на брат си в своя дом в Гринуич и искаше всичко да е идеално. Това беше подаръкът му за двойката. Обожаваше новата си снаха, момиче от семейство на търговци от Уайтчапъл, което нямаше много пари, и той желаеше да ѝ предостави един прекрасен ден. Доставчиците на храната и цветарите бяха пристигнали още при изгрев, за да подготвят балната зала в неговото имение в стил крал Джордж, но щом изгря слънцето и стана ясно, че денят ще бъде хубав, промени решението си и ги накара да изнесат всичко отвън. Балната зала беше красива, но нищо не можеше да надмине красотата на земите му.
Домът на Джо представляваше стара господарска къща, заобиколена от леко хълмисти земи и плодородни овощни градини, простиращи се до южния бряг на Темза. Вековни дъбове осейваха пейзажа, както и черешови дървета, кучешки дрян и пълзящи рози. Красиво оформените цветни градини се простираха точно зад къщата. Джо разположи масите до тях. От местата си гостите имаха възможност да виждат в далечината цъфтящите му ябълкови, крушови и дюлеви дървета и реката отвъд.
Джо се озърна наоколо, нехаещ за сервираната пред него храна, заинтересуван единствено от гостите и тяхното удоволствие и нямаше как да не се усмихне. Баща му ядеше парче прекрасна сьомга с коралов цвят и разговаряше със съседа си, търговец на риба, за предимствата на шотландските методи за опушване в сравнение с норвежките. Сестра му Елън, чийто мъж беше търговец на едро на пазара за месо в Смитфийлд, кимаше одобрително по отношение на бекона. Друга съседка от Монтагю Стрийт, госпожа Уелш, която си изкарваше прехраната като продаваше цветя пред театрите в Ийст Енд, се възхищаваше на украсата на масите. Кокни семейството на Джо и приятелите им бяха по-взискателни към масата и с по-придирчив вкус, отколкото един граф или херцог изобщо можеше да си представи. Всички търговци на хранителни стоки, всеки присъстващ мъж или жена имаха непоклатимо мнение по въпроса кой отглежда по-добри картофи — Джърси или Кент, чия храна би гарантирала по-вкусен свински бут или кои ягоди са по-качествени — английските или френските. Спореха също така разпалено кой месар е изложил по-хубава наденица и чия пържена треска е по-вкусна, както носещите титли спореха кой ресторант сервира най-добре приготвена порция „Бьоф Уелингтън“.
— Вуйчо Джо! Вуйчо Джо!
Джо се обърна. Децата на Елън, три хлапета с бялоруси коси, се спуснаха към него.
— Мама каза, че имало торта — заяви най-малката от тях, Ема. — Красива торта с цветя.
— Наистина има, сладурче. Искате ли да я видите? — И трите деца кимнаха. — В килера към кухнята е. Идете надзърнете. — Те мигом се запътиха натам. — И, Роби…