Джо изсумтя, но нямаше как да бъде спряна майка му.
— Всичко, което искам за теб, е да си щастлив, мили.
— Щастлив съм, мамо. Напълно щастлив. Работата ме прави много, много щастлив.
— О, глупости. Работиш без почивка, та никога да не ти се налага да се замисляш колко нещастен си всъщност.
— Мамо, мисля, че дядо има нужда от помощ с рибата си. Защо не…
— Ето те и теб — прозвуча весел женски глас. Беше Кати. — Джо, защо се спотайваш, когато е редно да разговаряш с гостите си? Сали например много те харесва. Мисли те за безкрайно пленителен.
Джо се засмя.
— Сали Гордън? Приятелката ти от училище? На колко години е? На десет? Нужна ѝ е бавачка, а не съпруг. Сигурно още носи панделки в косата си.
— Не е вярно. Вероятно би забелязал колко хубава е станала, ако спреш да мечтаеш за един призрак.
Джо погледна встрани. От това го заболя. Кати беше стигнала чак до кокал.
— Достатъчно, момиче — смъмри я Роуз.
— Някой трябва да му каже, че си пропилява живота, мамо — заяви предизвикателно тя. — Защо да не съм аз? — Тя погледна към брат си и вирна брадичка, докато говореше. — Фиона Финеган е на хиляди километри разстояние, омъжена е за богаташ и няма да се върне. Така стоят нещата. Сали Гордън е тук и е влюбена в теб. Има избор, но все за теб говори. Само бог знае защо. Бързо би си променила мнението, ако знаеше какъв сдухан досадник си.
— Казах достатъчно! — сряза я Роуз.
Кати се отдалечи.
— Сдухан досадник? — повтори Джо, като се смееше противно на желанието си.
— От всички вас това е единственото дете, което не се научих да контролирам — възнегодува Роуз и се намръщи по посока на малката си дъщеря. — Надявам се, знаеш какво правиш, като я наемаш да ръководи новия магазин.
— Напълно. Не бих взел никого друг.
— Тя е умно момиче, не мога да го отрека — съгласи се Роуз. — И има добро сърце по своя собствен начин. Иска най-хубавото за теб, също като всички нас. — Тя стисна ръката му. — Наистина е редно да поговориш с гостите си. И Сали няма да те убие, ако я поздравиш. Просто от любезност.
Джо докосна дланта на майка си.
— Тогава да вървим да намерим Сали. Но без сватовничество. Не ми е нужна съпруга. Имам си вас с Кати да ме командвате и това е най-многото, което може да понесе един мъж.
Глава 68
— Той ще се бори, Фиона — заяви Теди Сисънс и стовари дебел сноп документи на бюрото ѝ. — Това пристигна в офиса ми сутринта. Адвокатите му са добри. Издигнали са по пътя всякакви възможни препятствия и очаквам още.
Фиона се захвана да чете, а Теди седна. Измъкна носна кърпа от джоба си, свали очилата си и обърса чело. Беше нетипично топъл юнски ден.
— Това е възмутително! — възкликна Фиона. — Предлага ми сума в брой за една трета от стойността на акциите, ако незабавно оттегля иска си. Една трета! И предложението важи шейсет дни, след който срок няма да получа нищо. Това е напълно незаконно. Можеш ли да повярваш на дързостта на този човек?
— Мога — отговори Теди и прибра кърпата си. — И като твой адвокат те съветвам да приемеш предложението му.
— Какво?
Теди постави очилата си на мястото им.
— Съветвам те да приемеш.
— Но, Теди, ти си наясно колко много искам тези акции — каза гневно тя, озадачена от отстъплението му.
— Нека довърша, Фиона. Трябва да разбереш едно. Цялата тази история ще се превърне в нещо грозно. Ти си много богата жена. Не ти трябват тези акции. Не са ти нужни битки. Откажи се.
Фиона наклони глава, сякаш не го беше чула добре.
— Не се боя от битки. Какво, за бога, те накара да решиш, че бих се помирила?
— Става дума за огромни разходи.
— Казах, че ще платя, каквото и да струва.
— Не опира само до пари, но и до време — прекъсна я безцеремонно Теди. — Преди искането изобщо да стигне до съдията, ще изгубят година или две от времето ти и хиляди от твоите долари в изискване на оригинални документи — акта ти за раждане, брачното свидетелство, завещанието на Ник, смъртния му акт — всичко нужно да докажеш самоличността си, да се потвърди тази на Ник, да се докаже, че бракът наистина се е състоял.
— Предполагам, някой от фирмата ти може да отиде до Лондон и да предаде документите на ръка. Вероятно няма да е лоша идея да имаш там човек, който да контролира нещата — предложи Фиона.
— Няма да се получи така. Никой във фирмата ми не е лицензиран да практикува в Англия.