— Удоволствието е мое, господин Пиърсън — отговори Фиона.
— Хм. Да, добре… — отвърна той и се озърна. — Да се опитаме да намерим някое спокойно ъгълче. Бих ви завел в моите помещения, но строителите ги изравняват със земята. Ужасно съжалявам за това. Правим ремонт. Идея на един младши адвокат. Твърди, че мястото изглеждало вехто и отживяло. Иска да имаме по-модерен вид. Прахосване на пари и създаване на неудобства, ако питате мен. Едуардс!
— Да, господин Пиърсън? — отговори младият мъж на рецепцията.
— Нужен ми е офис.
— Струва ми се, че този на господин Лейзънби е свободен, господине.
— Добре. Последвайте ме, госпожо Соумс, и пазете полите си.
Поведе я извън зоната на рецепцията и поеха по дълъг коридор,
а по пътя ѝ разказваше за многоуважаемата сграда Грейс Ин — една от четирите съдебни палати — и как части от нея са били построени през четиринайсети век и после са правени пристройки по времето на Тюдорите, как е оцеляла през всички тези години без намесата на неуки обновители.
Фиона се усмихна, докато го следваше, като се наслаждаваше на звука от гласа му. Беше ѝ липсвала мелодичността на английския изговор. Нюйоркчани изстрелваха думите от устата си, речта им беше бърза, както и всичко останало. Лондончани се радваха на езика си, всички до един. От портиера с кадифен глас в хотела ѝ, чиито устни отривисто оформяха всяка съгласна и не пропускаха да отдадат дължимото на гласните, до кочияша, който я докара до тук — човек от Ламбет, който редеше звуците с такава наслада, сякаш дъвчеше прекрасно парче говеждо.
Пътуването до офиса на Пиърсън беше първото излизане на Фиона, откакто отседна в хотел „Савой” предишния ден. През последните двайсет и четири часа видя един град на благосъстояние и изисканост — Лондон, какъвто не го беше познавала никога. Апартаментът ѝ беше разкошен и я обслужваха безупречно. Улиците, по които се движеше файтонът ѝ към Съдебната палата, бяха поддържани и красиви, къщите и магазините — изискани.
Тя знаеше обаче, че Лондон не беше само това. Истуърд беше съвсем различен — изпълнен с мизерия, страдание, глад и трудности. Беше другото лице на този град и я очакваше. Скоро щеше да се запъти натам, не до самото му сърце — Уайтчапъл още беше място, до което нямаше сили да припари, но щеше да отиде в Боу. За да види Роди. Това беше една среща, за която едновременно копнееше и от която се ужасяваше. Радваше я мисълта, че отново ще го зърне, но знаеше, че щеше да се наложи да му обясни какво в действителност се е случило на баща ѝ и осъзнаваше, че това щеше да разбие сърцето му.
— Стигнахме! — внезапно възкликна Пиърсън и спря на два метра пред нея. Отвори една врата, а после промърмори: — О, боже! Ужасно съжалявам, Лейзънби! Приятен ден. И на вас, господине. Извинете ме. — Той бързо затвори вратата и докато го правеше, Фиона чу мъжки глас, вероятно този на господин Лейзънби, да подвиква, че доколкото му е известно, офисът на господин Филипс е празен. А после чу друг глас, несъмнено на клиента на Лейзънби да уведомява Пиърсън, че не е нужно извинение.
Нещо в този глас я накара да се закове на място. Беше мъжки. Топъл глас. Жизнен и весел и с изговор, много типичен за Източен Лондон. Направи няколко крачки напред и хвана топката на вратата, опиянена от звученето му.
— Насам, госпожо… Ъъ… Госпожо… О, по дяволите.
— Соумс — каза Фиона и дръпна ръка от топката.
Какви ги вършеше, за бога? Не можеше просто да нахлуе при адвоката и неговия клиент.
— Да, разбира се, Соумс — повтори Пиърсън и я поведе към стълбище. — Да пробваме на горния етаж. Този офис е зает. Много важен клиент. Постоянно го виждам, но не мога да му запомня името. Много съм зле по отношение на имена. Бартън? Барстън? Нещо от този род. Притежава огромна верига от висококласни магазини. Как се казваха? „Монтагюс!” Точно така. — Той се обърна към Фиона и се почука по главата. — Все пак тук още нещо мърда — заяви доволно.
Не за пръв път Фиона се почуди какво точно си беше мислил Теди, когато ѝ препоръча този човек.
— Този Бартън е наистина много успял — продължи Пиърсън. — Тръгнал е от нищото. Вие сте в същия бизнес, нали? Струва ми се, помня Теди да споменава в писмото за верига магазини. Наистина трябва да отделите време да посетите някой от магазините „Монтагюс”. Много са изпипани. — Той спря на върха на стълбите. — Следващата седмица е откриването на водещия му магазин в Найтсбридж. Ще има голямо празненство. Цялата фирма е поканена. Защо не ни придружите с жена ми? Първо може да вечеряме някъде, а после да отидем на партито.