Фиона любезно отказа поканата — имаше да мисли за по-важни неща от партита, — но Пиърсън настояваше. Имаше вид, че няма да отстъпи, докато тя не се съгласи и, нетърпелива да обсъдят иска ѝ, тя прие. Доволен, той я насочи да влезе в един свободен офис и нареди на някакъв минаващ служител да им донесе чай, а после се захвана с бизнес.
Прочете документите, изпратени му от Теди, и ѝ зададе безброй въпроси. Докато го правеше, вятърничавият му маниер напълно изчезна и Фиона установи, че Теди наистина я беше оставил в ръцете на проницателен и опитен адвокат.
— Искът ви несъмнено е основателен, госпожо Соумс — заяви накрая, като все още преглеждаше документите. — И със сигурност ще издържи в съда.
— Радвам се да го чуя — отвърна облекчено Фиона.
— Но, както със сигурност Теди ви е уведомил, процесът ще бъде протяжен и скъп.
Сърцето ѝ се сви от разочарование.
— Няма ли нещо, което да предприемете и да ускорите нещата, господин Пиърсън? Няма ли стъпки, които да може да се спестят? Не съществува ли начин да прекарате делото бързо през съда?
Пиърсън я погледна над очилата си.
— Човек не може да припира пред закона, госпожо Соумс.
Тя кимна разбиращо.
— Колко време мислите, че ще отнеме?
— Ще са ми нужни няколко дни да проуча документите подробно и да направя някои запитвания. След това ще мога да дам предполагаем срок. Чувствам, че е редно да ви предупредя да не бъдете прекален оптимист. Познавам адвокатите на Елгън. Уверен съм, че в дългосрочен план ще спечелим, но те ще се погрижат победата ни да не е лесна. Нито приятна. Схващате ли какво имам предвид?
— Да, господин Пиърсън, и съм подготвена за неприятните моменти.
Пиърсън я изгледа продължително, преценявайки доколко е откровена, а после отбеляза:
— Много добре.
Каза ѝ, че ще се свърже с нея след седмица, а после се изправи, за да я изпрати до файтона ѝ. На излизане отново минаха покрай офиса на Лейзънби. И Фиона отново чу онзи глас, който я беше запленил така. Този път звучеше леко по-силно, но казаното оставаше неясно заради дебелата врата. Беше ѝ чужд — тя беше убедена, че никога не е чувала този отмерен и авторитетен изговор — и въпреки това така покоряващ. Ръката ѝ отново се насочи към топката.
— Не, не, насам, госпожо Соумс — обади се Пиърсън и ѝ посочи с ръка.
За втори път този ден Фиона се почуди какво я прихваща. Последва Пиърсън до фоайето и пое по пътя си.
Глава 71
Роди О’Меара хвърли кос поглед към елегантната жена, с която вървеше под ръка. Беше толкова изтънчена и имаше толкова доминиращо присъствие, че му беше трудно да повярва как някога е била онова босоного момиченце с кърпена рокля и престилка, което седеше до огъня и слушаше с ококорени очи приказки за феи и елфове.
Докато не насочи към него удивителните си сини очи. Момиченцето още си беше там, в очите ѝ. Лицето вече принадлежеше на жена — с фина конструкция и леко набраздено чело заради грижите и тревогите в живота, но очите… Още бяха така възбудени и жизнени, както когато беше дете. Погледът ѝ беше топъл, но излъчваше упоритост. Дори дързост.
Взела е тези очи от баща си, каза си Роди. Също и дързостта. Именно тя беше накарала Пади да погледне така сериозно на работата си в профсъюза, а това момиче да напусне Уайтчапъл и да постигне такъв невероятен успех.
Почувства се тъжен, като се замисли за стария си приятел, но се постара да го прикрие. Не желаеше да потиска Фиона, като се впуска в болезнени спомени и да съсипе прекрасната им среща. Тя дойде в къщата им за вечеря и Грейс сготви истинско английско ястие — печено говеждо и йоркширски пудинг с всичките му гарнитури. Имаше сълзи и смях, когато отвори вратата да я посрещне. И на двамата с Грейс им беше трудно да приемат колко много се е променила. А Фиона от своя страна не желаеше да пусне от прегръдката си никого от тях. Не му позволи да ѝ вземе шапката, нито на Грейс да ѝ налее чай, докато не ги нацелува до насита. Кочияшът ѝ я беше последвал с пакети в ръце, върху всеки от които стоеше името на някои изискан нюйоркски магазин. За Грейс имаше красива шапка и чифт обици с рубини, а за него — елегантно кашмирено сако и комплект златни копчета за ръкавели. За децата — Патрик, най-голям от всички, на девет; Емили, на седем; Роди-младши, на четири, и Стивън, който тъкмо беше навършил една — имаше играчки и лакомства.