— Аз мога. Струва ми се. Мога да се справя с поне единия от двамата.
— Как?
Фиона обясни плана си да завземе „Бъртънс Тий” и за предстоящото си дело с Рандолф Елгън. Роди не разбираше докрай принципа на пазара с акции, но знаеше достатъчно, за да му е ясно, че някой, разполагащ с петдесет и два процента от тях, всъщност владее фирмата.
— Значи — каза той — веднага щом получиш дяловете си, „Бъртънс Тий” става твой, така ли? Какво каза Пиърсън? Колко време, мисли, че ще им отнеме?
— Не знае. Според адвоката ми в Ню Йорк можело да продължи с години.
— Години? Боже.
— И не само че процесът ще е дълъг, но може да се превърне и в нещо грозно.
— Какво искаш да кажеш?
В предишния си разказ Фиона беше замазала истината за брака си с Ник; сега му разказа цялата история. Обясни му, че Рандолф Елгън щеше да използва хомосексуалността на Ник и да претендира, че бракът им е бил измама. Последвалият скандал можеше да навреди на бизнеса ѝ, дори да го съсипе.
— Възможно ли е наистина? — попита Роди.
— Да — отговори Фиона. Осветли го за пресата в Ню Йорк и за неутолимия ѝ апетит за клюки. — Аз самата се сдобих със съпруг в опит да бъде избегнат скандал — отбеляза. — Но истината е, чичо Роди, че в момента не давам пет пари за евентуалния скандал. На драго сърце ще се простя с бизнеса си, за да получа тези акции, но дори да успея да унищожа Бъртън, какво ще правим с Шиън?
Роди вдигна една клечка и започна да си играе с нея, докато обмисляше чутото от Фиона. После каза:
— Онова, което трябва да сторим, е да настървим плъховете един срещу друг. Но не знам как. Или поне все още не. Знам едно обаче. Никога не съм виждал адвокати да вършат нещо бързо. Трябва да има начин да ускорим нещата и да вкараме Шиън в играта. Просто още не го виждам.
Фиона въздъхна.
— Нито пък аз.
Двамата седяха смълчани, загледани в сгъстяващия се здрач. Звънът от камбаната на близката църква подсказа на Роди, че трябва да се връщат при Грейс и децата. Изправиха се. Сега Фиона му се виждаше така бледа и безсилна. Осъзна, че беше носила тази тайна в себе си в продължение на десет години. И, че той беше първият човек — единственият — с когото е споделила. Докато я наблюдаваше, сърцето му се сви от жалост. Заради огорчението и ужаса, които бе преживяла. Заради факта, че независимо от случилото се, не беше позволила да я надвият озлоблението и гневът. Да, сега в очите ѝ имаше нещо мрачно, но също така имаше и светлина. Същата силна и ясна светлина, която струеше от тях, когато беше момиче.
Безмълвно я придърпа към себе си. Това момиче си нямаше нито баща, нито майка. Дори обичният ѝ съпруг вече беше мъртъв. Но имаше него. Той я обичаше като едно от своите деца и би направил всичко по силите си да ѝ помогне. Не можеха да преправят миналото, но може би щяха да успеят да променят бъдещето.
— Вече не си сама, момиче — прошепна решително. — Ще ги пипнем. Двамата с теб.
Глава 72
Фиона се намръщи в опит да си припомни адреса на рекламната агенция, където трябваше да се намира след десет минути.
— Тависток Стрийт номер 22, нали така? — заговори на глас, застанала на тротоара до кръстовището на Савой Стрийт и Странд. — А Тависток е след Саутхамптън, която е след Странд. Или пък беше номер трийсет и две? — Тя въздъхна. — Осъзнаваш, че си говориш сама, нали? — прошепна и зарови в чантата си за адреса. Измъкна лист хартия. — Номер трийсет и две. Добре тогава. Право напред. И без повече мърморене.
Тя продължи на запад по Странд със здраво стиснати устни. Повече нямаше да си говори сама. Мразеше този свой навик; той я плашеше. Изглеждаше ѝ като първа стъпка по пътя към лудостта. Започни да го правиш и преди да се усетиш, вече си една от онези окаяни души, които ситнят по тротоара и бъбрят с невидим спътник. Обикновено контролираше импулсите си, но днес беше твърде разсеяна и ѝ убегна.
Беше се изтъркаляла цяла седмица, откакто се срещна с Невил Пиърсън и той още не се беше свързал с нея. Тя го прие като лош знак. Нещата явно са по-лоши, отколкото очакваше. Какви ли тактики замисляха адвокатите на Елгън? Какво ли щеше да се случи с тези акции? И кога?
И от Роди не беше чувала нищо. От срещата им бяха минали два дни, но тя нито получи бележка, нито пък той я посети. По нищо не личеше да е измислил начин да погне Шиън.