— Мили боже — въздъхна Роди. Обърна се обратно към огледалото и продължи да се мъчи да намести металните символи, които се очакваше да стоят правилно на яката му. Преди по-малко от десет минути беше пристигнало писмо, в което го привикваха в кабинета на началството. Трябваше да тръгне незабавно. Беше очаквал повикването, но не гореше от нетърпение да се отзове.
Два дни по-рано Макфиърсън и един друг полицай бяха уведомени за наличието на разложен труп, натъпкан в нужника зад една изоставена къща на Троул Стрийт. Намерили го някакви момчета. Макфиърсън беше разпознал палтото, ярко морава дреха и така идентифицираха трупа — беше на Маги Ригс, местна улична труженичка. Гърлото ѝ беше прерязано и беше направен опит да бъде накълцано лицето ѝ. Джобът на роклята ѝ беше съдран и у нея не откриха пари, така че Роди пусна приказка как е била обрана и нещата са загрубели. На пресата не даде описание на нараняванията с надеждата да избегне сравнения между това престъпление и убийствата на Изкормвача. Успя да задържи нещата доста спокойни, но беше стигнало до ушите на началника му. Сега щеше да се наложи да му представи доклада на открилия тялото полицай и да го увери, че хората му патрулират по улиците ден и нощ и че всичко е под контрол.
Огледа се преценяващо, като се местеше в опит да види възможно най-много в малкото парче огледало. После се обърна към Макфиърсън и попита:
— Значките ми добре ли стоят?
Макфиърсън огледа яката, раменете и горния джоб на Роди и разнообразните отличителни знаци за неговия ранг.
— Напълно.
— Ами убийството на Куин? Нещо по въпроса?
— Съвсем нищо.
— Нима никой не е чул или видял нещо?
— Сержант, някой някога да вижда нещо тук? Човек ще каже, че всеки мъж, жена или дете в Уайтчапъл са глухи, неми и слепи. Може да се случи убийство на Къмършъл Стрийт в събота на обяд и никой няма да види нищо.
Роди кимна. В Уайтчапъл никога не ръми, винаги вали из ведро, каза си. Първо двойното убийство в „Тадж Махал“, а сега и закланата проститутка.
— Продължавай да търсиш, Макфиърсън — поръча му Роди. — Възможно е да лаем под грешно дърво, като мислим, че е дело на Шиън или Малоун. Би могъл да е всеки. Кой е имал нещо срещу Дени? На кого е дължал пари? Кой е дължал на него? Притисни бармана. Името му е Потър. Дочух, че въртял доходен страничен бизнес с опиум. Заплаши го, че ще го издадеш.
— Знаете ли къде живее?
— На Дийн Стрийт.
— Благодаря, шефе. Ще оставя на бюрото ви доклада за Троу Стрийт.
Макфиърсън напусна помещението, а Роди хвърли един последен поглед в отражението си, доволен, че предния ден беше подстригал косата си и оформил брадата. Имаше уморен вид, но откакто се видя с Фиона и научи какво се е случило с Пади, имаше проблеми със съня. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да измисли начин как да пипне Шиън. Отчаяно се стремеше да намери решение. Искаше да помогне на Фиона, не можеше да излъже доверието ѝ, но минаха цели четири дни и още нямаше нищо. Взе доклада в ръка. Щеше да подхване проблема отново вечерта, когато се прибереше у дома и съзнанието му бъдеше свободно. В момента трябваше да се яви на уговорена среща. Но точно се канеше да напусне офиса си, когато чу крясъци пред участъка.
— Влизайте тук, проклети мръсници. Хайде, и двамата.
— Хей! Я почакай — чу да крещи един от хората му.
Последва шум от боричкане и после трясък. Някой изстена от болка и после:
— Пробвай се да избягаш отново, и ще ти счупя крака.
— Риптън! Какво става, за бога? — викна Роди и се запъти по коридора към приемната.
— Не съм сигурен, сър.
Роди погледна към прага. Там стояха двама мъже. По-точно се олюляваха. Лицата им бяха направени на каша — бяха покрити със синини и кръв. Дрехите им бяха разпокъсани. Роди поклати глава, зашеметен от гледката. Приближи към мъжете и изведнъж осъзна, че ги познава — бяха Редж Смит и Стан Кристи. Хората на Шиън Бомбето.
— Добро утро, сержант O’Meapa — прозвуча нечий глас зад гърба му.
Към него пристъпи млад мъж с плашеща на вид мускулатура, тесни панталони и червено шалче. Следваше го друг с подобен вид.
Хулигани, каза си Роди. Личеше по дрехите им. Просто не можеха да се спрат. Със същия успех можеше да си сложат табелки.
— Познавам ли ви вас двамата? — попита, докато оглеждаше белега върху брадичката на първия и чупения боксьорски нос на другия.
— Том Смит — заяви първият мъж с напълно безизразно лице.
— Дик Джоунс — допълни вторият.
— Значи ни липсва само Хари Глупака — отбеляза Роди.
— Моля, сержант? — отвърна Том.
— Не ми се прави на умник, синко. Защо сте тук?