Беше отишъл до щанда с плодове и зеленчуци и я носеше.
— Бамя — обясни Фиона. — От Америка. Вирее в южните щати.
Почуди се как се е запазила толкова зелена и свежа. Двамата с Майкъл често срещаха трудности да получат качествена продукция от Джорджия и Каролина. Връщаха много от доставките. Сигурно е превозена в лед на бърз плавателен съд директно от южните пристанища, заключи.
— Бамя. Колко необичайно — почуди се Невил. Отхапа колебливо, направи физиономия и хвърли възмутителния зеленчук на подноса на един сервитьор. — Трябва да дойдете с мен — заяви — и да видите какво открих. Наистина е нещо забележително! Стоях пред витрина със зеленчуци и се чудех как запазват всичко така свежо в лятната жега, когато изведнъж започна да излиза мъгла.
— Мъгла? — попита Шарлот. — Не може да е така.
— Да, мъгла, скъпа моя. Много находчиво! Ела и ще видиш.
— Точно от това имаме нужда в Лондон, още мъгла — заяви Шарлот и изприпка след мъжа си.
Фиона последва семейство Пиърсън и видя какво имаше предвид Невил. Стоката беше изложена във високи витрини с оребрени рафтове от емайлиран метал. Витрините изпускаха фини капчици влага върху стоката и я поддържаха свежа. Протегна ръка към горната повърхност и опипа.
— Тук има маркуч — каза. — Явно в него има миниатюрни дупчици. Някак изстрелват вода през тях. Може би чрез помпа. Но къде ли е? — Тя пъхна глава във витрината, за да се опита да огледа по-добре, но вместо това я напръска вода. — Прав си, Невил. Гениално е! — заяви развълнувано, докато попиваше мокрите си бузи с ръкав. — Трябва да установя как точно е направено. Къде е този господин Бартън?
— Не знам — отговори Невил и се намръщи, докато оглеждаше тълпата. — Трябва да е някъде тук, но още не съм го виждал. Да се поразходим ли наоколо? — каза и ѝ предложи едната си ръка, а на жена си другата. — Няма как да не се натъкнем на него.
Докато обикаляха наоколо в издирване на собственика, тримата успяха да разгледат и останалата част от основния етаж, удивявайки се на видовете хляб — Шарлот изброи над четирийсет, — кейкове, пудинги и бисквити, от които устата на човек се пълнеше със слюнка; разнообразието от риби и морски дарове; изобилието от диви птици, еленско, глиганско и месо от лос; сочните късове говеждо и свинско; готовите храни — пастети, салати, желета с месо, украсени с плетеници от тесто и лъхащи апетитно месни пайове; кулата от сирена.
Напълно запленена от гледката, Фиона поглъщаше всичко с очи и успя да забрави за кратко акциите от „Бъртънс Тий”, презрителното отношение на Джо и случващото се с Шиън и Роди. Беше невъзможно да се тревожи, докато вкусваше парченце отлежал пармезан или разпитваше един продавач — не, консултант — за вид кафе, което преди никога не беше виждала. Преливаше от възхищение към този забележителен търговец Бартън и ставаше все по-нетърпелива да се запознае с него.
Шарлот видя приятелка и се отдели от тях, за да побъбри с нея.
— Да се качим горе — предложи Невил на Фиона. — Искам да посетя магазина за тютюн. Ще бъде наша тайна, драга моя. Шарлот не одобрява.
Фиона се засмя. Настроението ѝ се беше приповдигнало. Зад тях се извръщаха глави, докато изкачваха широкото мраморно стълбище. Хората ги гледаха любопитно, не можейки да разпознаят прекрасната усмихната жена под ръка с Пиърсън. Беше облечена в лятна рокля от копринен муселин в кремав цвят, гарнирана с брюкселска дантела и прихваната в кръста с тънка копринена лента. Отвореното деколте разкриваше стройната ѝ шия, деликатно подчертана от колие и обици с перли, опали и аметисти. Хората я стрелкаха с погледи, запленени от красотата ѝ и омаяни от нейната одухотвореност и жизненост във всеки жест.
На върха на стълбището парапетът се извиваше вляво и вдясно и се оформяха малки кътове, където посетителите можеха да застанат и да следят случващото се долу. Фиона придружи Невил до павилиона за тютюневи изделия, който се хвалеше, че предлага вградени филтри. Наблюдаваше Невил с любопитство, докато той прекара няколко пури пред носа си, като ги притискаше леко, за да прецени доколко са пресни, преди да направи своя избор. Пурите бяха платени и после старателно прибрани в горния джоб.
Обратно навън, Фиона и Невил не успяха да зърнат никъде Шарлот, така че се върнаха при парапета, за да я изчакат. Сервираха им нови чаши шампанско. Фиона беше изоставила своята недокосната някъде на долния етаж. Сега вече по-релаксирана, позволи си да отпие от тази. Привлекателен млад сервитьор ѝ подаде прекрасна червена роза.
— Подарък от нашия цветар — обясни.