Роди извади два листа хартия от джоба си, разгъна ги и ги тикна под носа на Бомбето.
— Можеш ли да четеш? — попита.
— Майната ти.
— Ще го приема за да — заключи Роди. — Прочети ги внимателно. Това са подписаните самопризнания на Редж Смит и Стан Кристи с двама от моите хора като свидетели. Твърдят, че ти лично си наръгал Куин, а Редж и Стан са заклали Джейни Симс.
Роди наблюдаваше очите на Шиън, докато той четеше документите и със задоволство забеляза, че там проблесна страх.
— И какво? — попита Бомбето щом приключи. — Така твърдят онези двамата. Аз казвам нещо различно. Не съм припарвал до „Тадж Махал”, когато Дени беше убит.
— Чуй ме, Бомбе, ще ти направя предложение. И двамата знаем, че ти си го извършил. Имам показанията на Редж и Стан, които да го потвърдят. И ако се налага, ще намеря още свидетели. Барманът Потър ще потвърди, че си бил там. Също и поне пет от момичетата на Дени.
Бомбето се усмихна.
— Не биха посмели.
— Не и ако мислят, че ще се измъкнеш — призна Роди. — Но ако ги уверя, че това няма да се случи, с теб е свършено. Чух, че Рони Блак, който държи онзи магазин за алкохол на Лем Стрийт, играел снукър, когато си пристигнал. Струва ми се, ще се радва да му платиш за всички тези години. Обзалагам се, че те мрази от дъното на душата си. Убеден съм, че ще изпее всичко като папагалче. Вярвам, че всеки присъствал там, би го сторил. Сигурен съм, че ще се радват да се отърват от теб.
Бомбето пое дълбоко въздух и изпуфка.
— Какво искаш?
— Истината. За Куин. Също и за Пади Финеган. Искам да обясниш как се стигна до убийството на Финеган. Как Уилям Бъртън те придума да го извършиш?
Бомбето кимна.
— Именно това се случи. Той ме придума да го направя.
— Така си и мислех — отговори окуражително Роди. — Бъртън е онзи, когото искам да хвана.
Бомбето се наведе напред, вече заинтригуван.
— Ако го направя, аз какво ще получа?
Ред за бесилото, помисли си Роди.
— Аз ще се погрижа за теб, Бомбе — каза. — Не съм човек, който пропуска да демонстрира благодарността си. Ще се погрижа съдията да разбере, че си помогнал и ще направя всичко да го убедя да прояви снизхождение. Ще влезеш в затвора, вместо да увиснеш, при това с право на помилване за добро поведение. След десет или петнайсет години ще си на свобода. — Направи пауза и после добави: — Но ако откажеш, ще си припомня всяка услуга, която някога съм направил, всеки дълг, който някой има към мен и ще се погрижа да увиснеш на въжето заради Куин.
Обмисляйки, Бомбето пое въздух през стиснати зъби.
— Добре — каза накрая. — Знам кога играта е свършила. Но ако затъвам, Бъртън идва с мен. Имаш ли лист хартия в тази дупка? Писалка? Да приключваме с това.
Глава 76
Облечена в делови сив костюм, Фиона крачеше забързано по Къмършъл Стрийт, отмина „Крайст Чърч” и влезе в порутена кръчма на име „Камбаните”. Беше облачна сутрин, още дори нямаше шест. Няколко работници, отрудени хора, седяха на бара, похапваха месни пайове и яйца в мляно месо и пиеха чай.
— Фиона! Насам!
Беше Роди. Седеше на една маса в сепаре. Предишната вечер ѝ изпрати бележка и я помоли да се срещнат тук. Пишеше, че има информация, отнасяща се до смъртта на баща ѝ. И до техния план. Пред него стояха чайник с чай и остатъците от топла закуска. Тя забеляза, че беше небръснат и с мътен поглед.
— Имаш вид, сякаш не си спал. Какво е станало? — попита, докато се настаняваше срещу него.
— По-скоро какво не е станало — отговори уморено той. — Викнаха ме в два сутринта. — Той се озърна и понижи глас. — Открили тяло на Фурние Стрийт. На проститутка. Гърлото ѝ беше прерязано. Някакъв човек чул писък, тръгнал да ѝ помогне и я намерил мъртва.
— Шегуваш се.
— Ще ми се да беше така.
— Звучи също като Джак.
Роди потърка лице.
— Да, така е — съгласи се. — И вестниците няма да замълчат по въпроса. Местопрестъплението беше пълно с репортери, опитващи се да получат информация. Имаме заповед да не им предоставяме нищо, но това не ги спира. Каквото не могат да научат, измислят си го. Проклетият Боб Девлин, редактор в „Клариън”, ще е подлудил целия Ийст Енд до вечерта. Поискахме подкрепления от Лаймхаус, Уопинг и Боу в случай на неприятности. Но нищо от това не е твоя грижа, момиче.
Направи пауза, когато барманката донесе нова каничка чай на масата и попита Фиона какво ще яде.
— Нищо, благодаря — отговори тя.
— В този час на деня сепаретата са само за клиенти, които поръчват храна — заяви намусено жената.