— Много добре. Правили сме си много услуги през годините.
Тя отвори чантата си и остави няколко монети на масата, а после се изправи.
— Да вървим да се срещнем с него.
— Защо?
— Да проверим дали ще ни помогне да нагласим скандал. Може и да не сме способни да осъдим Бъртън за убийството на баща ми, но ще накараме хората да го вярват.
— Не разбирам. С какво ще помогне това? — попита Роди, докато смачкваше салфетката си на топка.
— С много. Надявам се. Хайде, да вървим. Ще ти обясня по пътя.
Роди спря с ръка на бравата пред сградата на „Клариън”. Обърна се към Фиона и каза:
— Знаеш ли какво, момиче, това може и да проработи.
— По-добре да е така, чичо Роди.
— Готова ли си?
— Да.
— Добре тогава. Да вървим.
Той отвори вратата и влезе в дългото и шумно помещение, където бяха разположени печатарските преси. Вътре се носеше тежка миризма на машинно масло и мастило.
— Хайде — каза и я поведе към стълбището. — Офисът на новинарския екип е насам.
Той познаваше сградата. Беше идвал много пъти. „Клариън” не беше точно „Таймс”, но представляваше борбен вестник с влияние и висок тираж. Разнищваше всички местни истории, много от които бяха подбрани от „Таймс” и други водещи вестници. Щеше да послужи добре на целта им.
Фиона му обясни плана си. Беше гениален, но дали щеше да проработи или не, зависеше изцяло от Девлин. Той беше свестен тип, но понякога се заинатяваше. За в случай, че днес се окажеше в кисело настроение, Роди се отби в участъка, за да се подсигури с малък подарък. Един вид смазка за чарковете.
Новинарският офис беше изпълнен с цигарен дим, примесен с миризма на недоядени закуски. Около дузина репортери се бяха прегърбили над бюрата си и пишеха, а в средата на помещението един нисък мъж крещеше:
— И наричаш себе си репортер, Луис? Къде са подробностите? Къде е цветът? Каза, че гърлото ѝ било прерязано. Колко дълга е била раната? Колко дълбока? Трахеята прерязана ли е била? Имало ли е кръв по земята, или се е пропила в дрехите? Такива неща искат да узнаят читателите ни. Сега се махай и не се връщай, докато не направиш истински материал.
— Но, господин Девлин, от полицията не казват нищо! Не мога да огледам оръжието. Не мога дори да се добера до пряката.
— Ти мъж ли си, Луис? Има ли нещо в тези панталони. Стига си циврил и ми осигури история! Ако от полицията не сътрудничат, намери някой, който би го сторил. Наемател в някоя околна сграда. Помощникът на съдебния лекар. Човекът, който е почистил пода след аутопсията. Няколко монети в точната шепа вършат чудеса. Намери начин!
Репортерът, момче на не повече от осемнайсет или деветнайсет, се изниза с наведена глава и пламнали бузи. Девлин го наблюдаваше, докато се отдалечава и клатеше глава, а в следващия момент забеляза Роди.
— Сержант! На какво дължа удоволствието? — попита и доближи.
— Трябва да поговоря с теб, Боби. Насаме.
Девлин кимна и ги подкани да влязат в офиса му. Роди представи Фиона и преди другият мъж да е имал възможност да започне да задава въпроси, заяви:
— Имам история за теб. Добра е. И трябва да се озове на първа страница на тазвечерния вестник.
Девлин килна глава с озадачено изражение на лицето.
— Това е нещо различно — отбеляза. — Свикнал съм да се мъчиш да не допускаш добрите истории във вестника, а не да настояваш да попаднат в него. За какво става дума?
Роди му разказа как лидер на профсъюз на име Патрик Финеган е бил убит преди десет години точно преди стачка на доковете и, че Шиън Бомбето току-що е признал за престъплението. Обясни му, че вторият заподозрян е Уилям Бъртън — търговецът на чай.
Девлин се намръщи.
— Интересна история — отсъди. — Но обвиненията не могат да бъдат доказани. Ще я публикувам, ако това ще ти помогне, но не мога да я сложа на корицата. Може би на четвърта страница. Закланата уличница получава първа страница. Надявах се, че си дошъл заради нея.
Роди беше очаквал отрицателен отговор.
— Хайде, Боби. Правил съм ти много услуги. Давал съм ти много насоки. Предоставих ти всичко за убийствата на Търнър Стрийт от деветдесет и шеста година, помниш ли? — заубеждава го. — Това ти осигури кариерата. Също и за бандата на слепия просяк. Написа цяла поредица за тези джебчии. Повишиха те до редактор.
Девлин изпухтя раздразнено, докато прехвърляше едно преспапие в ръце.
— Защо тази история е толкова важна за теб?
— He мога да ти кажа. Още не. Просто го направи, Боби. Заради онова, което ми дължиш.