— Просто не е достатъчно, дявол да го вземе. Случило се е преди десет години. Прекалено стар случай е. Хората искат пресни убийства. Като уличницата с прерязаното гърло. Това убийство си го бива.
Роди изигра своя коз.
— Бяха две — заяви.
Девлин спря да си играе с преспапието.
— Две?
— Роди кимна.
— Тялото открито на Фурние Стрийт снощи принадлежи на втора проститутка, убита в рамките на две седмици. И на двете гърлата бяха прерязани.
— Исусе Христе!
— Не искахме да всяваме паника. Помъчихме се да потулим нещата. Ако ти не знаеш, очевидно сме свършили добра работа.
— Но как…
— Излъгахме за професията на първата жертва. Казахме, че е била шивачка. Това беше наполовина истина. Тя твърдеше така пред всички. Представихме убийството ѝ като обир, излязъл от контрол.
— Изкормвача пак ли се е развилнял? — попита развълнувано Девлин. — Къде беше открита първата? В същия район ли? На каква възраст беше? Еднакъв тип оръжие ли е използвано при двете? Други рани? Натъртвания?
Вместо да отговори, Роди разкопча куртката си и извади сноп листове.
— Ето докладите от съдебния лекар за двете жени. — Девлин се протегна, но той ги дръпна. — Твои са… ако пуснеш случая с Шиън и Бъртън на първа страница тази вечер.
Девлин прехапа устна, докато премисляше. Най-накрая любопитството му надделя. Точно както Роди предполагаше, че ще се случи.
— Добре, добре — каза.
— Също така искам да осигуриш на госпожа Соумс сто предварителни копия.
— Нещо друго? Снимка на децата ти на втора страница?
— Ще го направиш ли?
— Да, сега ми дай докладите.
Роди му ги подаде.
— Трябва да ми ги върнеш след час, Боби. Един час. Изпрати някое от новите момчета. Поръчай му да ми донесе сандвич с бекон. Или риба и пържени картофи. Каквото и да е. Нека изглежда, сякаш ми носи обяд. Не трябва да личи, че е репортер. Разбра ли ме? Поемам голям риск, като ти ги давам.
Девлин кимна с очи, приковани към документите.
— Чуй това, O’Meapa. Гърлото е прерязано отляво надясно… Трахеята е прерязана… Също и хранопроводът… Белези от острието по прешлените… Обезобразяване на лицето… Вероятен опит за изкормване… Той е! — отсече доволно.
Роди се изправи. Фиона също. Той забеляза колко е бледа. Искаше да я изведе от тук. Като се имаше предвид как беше умряла майка ѝ, едва ли споделяше ентусиазма за кръв на Девлин.
— Ще предоставиш достоверна информация на читателите си, нали, Боби? — попита Роди. — Няма да извършиш нещо неразумно, като например да припишеш убийствата на Изкормвача, след като всички знаем, че е мъртъв, нали така?
— Разбира се, че не — отговори Девлин, докато още четеше.
— Добре — каза Роди с облекчение.
Девлин вдигна поглед и му се ухили.
— Ще кажем, че е духът на Изкормвача.
— Не мога да го повярвам, Роди — заговори кротко Джо. — Пади Финеган е бил у бит?
— Да, момче. За да спрат докерите да се организират.
Джо остана смълчан за няколко секунди, а после каза:
— Тя е имала нужда от мен, Роди. Нуждаела се е от мен така отчаяно, а аз я изоставих. Обърнах ѝ гръб. Не ѝ помогнах по никакъв начин.
— Помогни ѝ сега. Ако някога си я обичал, направи каквото те моля.
— Ще го направя. И ще се погрижа „Харъдс” и „Сейнсбърис”, както и още десетина други магазина да ме последват. Няма да му се размине. Не и ако зависи от мен.
— Благодаря ти, момче. Знаех, че мога да разчитам на теб. Искам да ѝ осигуря малка застраховка. От теб и останалите търговци. А също и от профсъюза. — Изправи се. Намираха се в офиса на Джо в Ковънт Гардън и го чакаше дълъг път. — Трябва да тръгвам. Предстои ми да открия Пит Милър, шефа на локал „Уапинг“.
— Роди, почакай.
— Да?
— Тя тук ли е?
Роди поклати глава.
— Не мога да ти кажа това.
— Моля те, Роди.
— Не мисля, че желае да те вижда, момче.
— Нека тя ми го каже. Остави я да ми го каже лично и повече никога няма да я безпокоя.
— Не можеш просто да ѝ се натресеш, Джо! — произнесе ядосано Роди. — Боже! Не мислиш ли, че на главата ѝ се е струпало достатъчно, без ти да се появяваш на вратата ѝ тази вечер?
— Няма да отида тази вечер. Ще отида утре. Когато всичко свърши. Няма да те лъжа, ще ми се да се втурна още сега. Но няма да го направя. Имаш думата ми.
Роди се взря в него.
— В „Савой” е — произнесе най-накрая.
Точно се канеше да му напомни за обещанието, но Джо не му даде възможност.
— Труди! — ревна и профуча покрай него на път към офиса на секретарката си. — Свържи ме с „Харъдс”.