Выбрать главу

— Какво общо има това с мен? — попита той бавно.

— Никълъс ви е наричал много неща, господине, но никога глупак. Наясно сте, колкото и аз, че убийците не остават на свобода. Уилям Бъртън ще бъде арестуван, осъден и обесен. Бизнесът му ще бъде съсипан. Погрижих се всеки редактор на всеки лондонски вестник, голям или малък, да получи копие от „Клариън”. До утре градът ще гърми. Копия получиха и основните акционери на Бъртън. Предполагам, ще са потресени от идеята, че са вложили пари във фирма, принадлежаща на убиец. До сутринта всички ще се надпреварват да се отърват от акциите.

— Твърде вероятно — отбеляза херцогът. — Какво искате от мен?

— Акциите на Ник от „Бъртънс Тий”.

— А ако откажа?

— Тогава ще направя всичко по силите си да унищожа „Бъртънс Тий”. Притежавам двайсет и два процента от компанията — това е без дяловете на Ник — и ви обещавам, че ще се отърва от тях по-бързо от едно примигване. До обяд пазарът ще е наводнен. Акциите няма да струват повече от хартията, на която са отпечатани. Фирмата ще бъде съсипана. И „Албион Банк” ще изгуби триста хиляди лири от инвестициите си.

Херцогът извади цигара от сребърна кутия на бюрото и я запали. Дръпна и изпусна дим, а после каза:

— Не мисля така. От полицията ще разпитат Уилям. Той, разбира се, ще отрече да е замесен и до няколко дни всичко ще бъде забравено. Без възмутени инвеститори и продажби в резултат на паника.

— Аз ще сложа началото на паниката. В мига, щом пазарът отвори.

— С каква цел? Фактът, че притежавате двайсет и два процента плюс яростната ви решимост да сложите ръце върху дяловете на покойния ми син ми казва едно нещо — искате да завладеете „Бъртънс Тий”. Как ще го постигнете, ако се освободите от акциите си?

— Няма да го постигна. Но ще докарам компанията до банкрут. Поне ще получа това удовлетворение.

Елгън помисли известно време.

— Твърде възможно, но няма гаранция. Някой би могъл да купи голяма част от акциите ви, да стабилизира пазара и да спаси фирмата. Виждал съм да се случва.

Фиона преглътна. Губеше предимството си. Изигра коза си.

— Това е банкова полица за триста хиляди лири — каза, извади лист хартия от куфарчето си и го постави на бюрото. — Сумата, равняваща се на заема, отпуснат на „Бъртънс Тий” от „Албион Банк”. В мига, щом ми предоставите дяловете на Ник, ще стане ваша.

Елгън повдигна вежда.

— Склонна сте да изплатите целия заем?

— Целия. Ще бъда в „Албион Банк” утре в осем сутринта. Тогава ще можем да направим замяната — акциите от „Бъртънс Тий” срещу моите пари. В сметката му има и други акции. На доста добра стойност. Задръжте ги. Всичките. Искам само тези от „Бъртънс Тий”. — Тя млъкна, за да го остави да осмисли. — Ами ако грешите? А ако съм права? А ако „Бъртънс Тий” затъне? На този свят има хора, които поставят морала и справедливостта над печалбата.

— Така ли? Убеден съм, че не познавам никого от тях. Много хубава реч, драга моя, но доверете ми се, инвеститорите се интересуват повече от портфейлите си, отколкото от отдавна умрял докер.

— Той угаси цигарата си. — Разговорът ни ми достави удоволствие — обикновено вечерите не ми предлагат такива драматични интерлюдии, — но се налага да се върна към компанията ми за вечеря.

Като че стените на помещението притиснаха Фиона. Изведнъж ѝ се стори трудно да поеме въздух.

Херцогът приближи до нея. Спря съвсем близо, толкова близо, че успяваше да подуши виното, което беше пил и агнешкото, което беше ял. Взря се в нея изпитателно, а после произнесе:

— Кажете ми нещо, госпожице Финеган. Девствена ли сте?

На шокираното ѝ съзнание отне няколко секунди да регистрира въпроса.

— Как смеете… — заговори, но той я прекъсна.

— Синът ми някога правил ли е секс с вас? Кажете ми истината и ще приключим с всички тези глупости. Отнесе ли се към вас като мъж или уважи само стегнатото ви дупе? Чувал съм, че така го предпочитал. Поне така каза съквартирантът му от „Итън”. На моя адвокат. Всъщност това се случи тъкмо вчера. — Той се усмихна, а тя пребледня. — Какво? Да не би някой да ви отхапа езика? Не се тревожете, имам други начини да разбера. Перачката, която сте уволнили преди три години — Маргарет Галагър, — се оказа доста разговорлива жена. И ако не успеем с нищо друго, винаги можем да поръчаме на независимо медицинско лице да направи преглед. Някой похотлив старец, който с удоволствие би разтворил тези стройни крака и би погледнал какво има помежду им.