— Мръсник! — кресна тя и вдигна ръка да го зашлеви. Но изненадващо пъргаво за едър човек той сграбчи китката ѝ и я дръпна към себе си. Тя се бореше да се освободи, но той я стискаше здраво.
— Когато блъфираш пред някого, тъпа кучко, трябва да успееш да го стреснеш. Да го накараш да мисли, че ще изгуби нещо. Аз нямам какво да губя. Утре може и да се вдигне врява, но ще отмине. „Бъртънс Тий” ще оцелее. Уилям Бъртън ще продължи да си изплаща заема. Аз ще си върна сумата, която похарчих за неговите акции, а ти, госпожице Финеган… — Той стегна хватката си до такава степен, че тя се уплаши да не счупи ръката ѝ. — …Ще оттеглиш нелепия си иск.
Пусна я и излезе от помещението. Фиона почувства слабост в краката. Облегна се на бюрото. Свърши се. Тя се провали. Безспорно и напълно.
Глава 77
Заспала на едно кресло в спалнята си пред отдавна угасналия огън, Фиона потрепна и изплака жално:
— Не… Моля ви… Помощ… Някой да ми помогне…
Зловещият мъж беше дошъл за нея и този път я хвана. Беше я проследил по ветровитите улици, вътре и навън от изоставени сгради, докато накрая тя не се озова в склад, от който нямаше изход. Сега я стискаше здраво въпреки яростната ѝ съпротива. Отново извика с надеждата, че някой ще я чуе. Но не дойде никой. Почувства дъха му на шията си и зърна проблясването на острието на ножа, когато той го вдигна над нея. И после го чу, силно и настоятелно думкане. Отвън имаше някой. Някой щеше да ѝ помогне.
— Госпожо Соумс! — прозвуча глас. — Там ли си?
— Тук вътре! — изхлипа тя. — Побързайте.
— Госпожо Соумс, трябва да поговорим.
— Помогнете ми, моля ви!
Но беше прекалено късно. Почувства изгаряща болка, когато злокобният мъж прекара острието през гърлото ѝ. Намираше се в агония и беше неспособна да диша, докато кръвта ѝ се лееше по гърдите, и после чу ново думкане. И звук от счупено стъкло. И в следващия миг беше будна, дишаше учестено и примигваше на слабата светлина на дъждовната утрин. Надигна се и се огледа, за да се убеди, че е жива и съвсем сама. Зърна полупразна бутилка вино на масичката до себе си и смачкана салфетка. Забеляза, че е напълно облечена. Припомни си как изнемощяла и съсипана се свлече в креслото, когато се прибра от „Уайтс”… преди часове… Сипа си чаша вино и после беше завладяна от неконтролируеми ридания. Явно съм плакала, докато не съм заспала, каза си. И после сънува този ужасяващ кошмар. Само споменът от него я караше да трепери. Онзи мрачен мъж, ножът, цялата тази кръв. Смътно си спомняше, че някой се опита да ѝ помогне. Беше дочула нечий глас и шума от нечий юмрук, блъскащ по дърво. Затвори очи и се постара да се успокои, а после подскочи почти до тавана, когато блъскането се поднови.
— Госпожо Соумс! Фиона, вътре ли си? Аз съм, Невил Пиърсън. Моля те, пусни ме да вляза.
Невил? Какво искаше той за бога, почуди се. Хвърли поглед към часовника си. Още нямаше и седем. Прекара ръце през косата си. Стана ѝ ясно, че видът ѝ не е за пред хора.
— Един момент! — извика, докато се мъчеше да прибере няколко освободили се кичура обратно в кока си.
Под краката ѝ захрущяха стъкла, когато се изправи. Чашата ѝ за вино. Погледна полата си. На нея имаше голямо влажно петно.
— Дявол да го вземе! — изруга. — Идвам, Невил!
Излезе забързано от спалнята и се запъти през преддверието към входната врата. Отвън имаше трима души: адвокатът ѝ, друг добре облечен мъж на около петдесет години с угрижен вид и трети, трийсет и няколко годишен с гъста черна коса, напорист и нетърпелив на вид.
— Слава богу, че си тук! — възкликна Невил, а по лицето му се изписа облекчение.
— Защо си дошъл? Какво има? — попита Фиона.
— Може ли да влезем?
— Разбира се. Извинете ме.
Тя ги покани да влязат и ги отведе в дневната.
Невил я огледа.
— Не си ли спала?
— Всъщност не, аз…
Той я прекъсна.
— Не мога да си представя, че би успяла. Не и след снощи. Ужасно лекомислено от твоя страна да отидеш право в бърлогата на лъва. Също така и ужасно смело.
— Откъде знаеш… — заговори, но Невил не я остави да довърши.
— Позволих си волността да поръчам да изпратят закуска — каза ѝ.
— Би трябвало да пристигне всеки момент. Междувременно искам да се запознаеш с Джайлс Белами, управител на „Албион Банк”…
Фиона се напрегна. Кимна на мъжа. Това не предвещаваше добри новини, каза си.