Фиона погледна към Невил, а после към Джайлс и накрая към Дейвид. Вече не беше объркана; знаеше защо са дошли. Предишната вечер беше изпитала най-дълбоко възможно отчаяние. Беше убедена, че се е провалила. Но сега ставаше ясно, че е успяла. Щеше да получи акциите. Благодарение на трима мъже — Джо Бристоу, Питър Милър и Роди O’Меара. Роди стоеше някак зад всичко това, знаеше го. Вероятно нито Джо, нито Питър Милър знаеха какво бяха направили за нея, но щяха да научат. Тя щеше да им каже. Щеше да им благодари. Щеше лично да посети Питър Милър веднага щом всичко това останеше зад гърба ѝ. Можеше да говори каквото си иска пред „Таймс”, но онези, изхвърлили чая в реката, бяха негови хора и той им беше поръчал да го сторят. И щом се прибереше в Ню Йорк, щеше да пише на Джо. Той не желаеше да я вижда и тя нямаше да потъпква достойнството си втори път и да прави опит да се среща с него, но делото му беше голямо и тя му дължеше благодарност.
— Ако може да пристъпим към действие — наруши мълчанието Джайлс.
— Разбира се — отговори Невил. — Както започнах да обяснявам, Фиона, по-рано сутринта лорд Елгън упълномощи Дейвид да сключи сделката, която си поискала ти — дяловете на Никълъс Елгън от „Бъртънс Тий” срещу банкова полица за триста хиляди лири. След това Дейвид дойде право при мен, придружаван от Джайлс, и заедно тръгнахме към теб. Уведомих тези господа, че не знам нищо за подобна оферта и дори да си я направила, ще те посъветвам да я оттеглиш. Тези акции вече имат малка, ако не и никаква стойност.
— Направи прехвърлянето, Невил — нареди му Фиона.
— Какво? Но защо? Дяловете не струват нищо.
Дейвид Уолтън се наведе напред в креслото си.
— Не е така, Невил. Не и за госпожа Соумс — отбеляза. — Знаеш ли, че клиентката ти вече притежава двайсет и два процента от „Бъртънс Тий”? Дяловете на младия Елгън биха ѝ предоставили петдесет и два процента. Пред теб стои новият собственик на „Бъртънс Тий”. Като ни дава тази полица, тя просто изплаща дълга на новата си фирма.
— Вярно ли е? — попита Невил.
— Да — отвърна Фиона.
— Заради баща ти ли?
— Да.
Той поклати глава. Сега беше негов ред да изглежда зашеметен.
— Ами, господа, тогава да се захващаме. Дейвид, у теб ли са акциите?
— Да.
Дейвид отвори куфарчето си, извади дебел сноп акции и ги подаде на Невил, който ги прегледа.
— Херцогът е изгубил цяло състояние — отбеляза.
— Херцогът е практичен човек — отговори Дейвид. — Осъзнава, че неговите пари вече ги няма. Не желае да допусне още по-голяма грешка, като изгуби и пари на „Албион Банк”.
— Къде е полицата, Фиона? — попита Невил. — В сейфа на хотела ли?
Фиона поклати глава. Бръкна в джоба на полата си и измъкна смачкано парче хартия.
— Тук е — каза.
— В джоба ти? — попита той невярващо. — Можеше да те убият в съня ти за такова нещо. Полудя ли?
— След последните двайсет и четири часа, твърде е възможно — съгласи се тя. — Преди да я предам, имам едно искане.
— Какво е то? — попита Дейвид.
— Бих искала ти, Дейвид, и ти, Джайлс, да придружите мен и Невил до „Бъртънс Тий”. Ще се изправя срещу него още днес сутринта. Веднага щом се преоблека — заяви. — Присъствието ви ще затвърди иска ми. Той и бордът на директорите може да не желаят да приемат фактите от мен или Невил, но ще се наложи да ги приемат от адвоката на Елгън и управителя на „Албион Банк”.
— Не подлежи на обсъждане — тросна се Джайлс Белами. — Това не е нещо, с което „Албион Банк” трябва да бъде свързвана. Отвратително грозна постъпка е да бъде отнемана фирмата на някого.
— Далече не така грозна, като да бъде отнет нечий живот — произнесе тихо Фиона.
Дейвид Уолтън я изгледа продължително. Суровото изражение в очите му се смекчи и за миг там проблесна възхищение.
— Довърши си закуската, Джайлс, и отиваме — каза.
— Какво става, човече? Защо не помръдваме? — изкрещя Невил Пиърсън, подал се през прозореца на файтона.
Силният дъжд го накара да се дръпне обратно вътре.
— Съжалявам, господине — викна кочияшът в отговор, а гласът му почти беше погълнат от тътена на бурята. — Улицата е задръстена. Положението е безнадеждно. По-добре да вървите пеша оттук нататък.