— Както вече знаете, бях обвинен в съучастничество в убийството на бивш мой работник, профсъюзен ръководител на име Патрик Финеган. Уверявам ви, че обвиненията, повдигнати срещу мен от Томас Шиън, всеизвестен изнудван, са напълно фалшиви. Никога не съм нанасял вреда на някого от работниците си, винаги съм целял единствено да им дам по-добър живот чрез справедливо заплащане и подходящи условия за работа.
Докато Фиона слушаше тези думи, всякаква следа от страх се изпари и познатият гняв, който тлееше в продължение на толкова много години, най-накрая се разбушува.
— Имах нещастието да се срещна за пръв път с Шиън преди две години — продължи Бъртън, — след като той уведоми моя управител в Оливърс Уорф, че ще изгори мястото до основи, ако не му плащаме по сто лири на месец за закрила. След като научих за искането му, потърсих го и му дадох да разбере, че никога няма да се поддам на подобно изнудване. Той заплаши да навреди на собствеността ми и да нарани моя човек. Увеличих охраната в Оливърс Уорф, но направих глупостта да не сторя същото с една моя бивша фабрика за чай. Господин Шиън я изгори. Откъде го знам ли? Той сам ми го каза. И сега, след като се е озовал в неприятности с полицията, реши да отправи тези абсурдни обвинения. Доколкото разбирам, с цел да получи известно снизхождение във връзка с убийството на Куин.
Гневът на Фиона вече се беше разбушувал истински. Тя седеше сковано на стола си със затворени очи и ръце, сключени върху масата, като си налагаше да остане спокойна, да мълчи и да държи нещата под контрол.
Бъртън продължи, като призна, че стойността на акциите наистина е паднала на сутринта, но увери вложителите, че ще спечели обратно благоразположението на бившите си клиенти, веднага щом името му бъде изчистено и ги помоли да задържат дяловете си и да запазят вярата си в компанията, докато той преведе „Бъртънс Тий” през краткотрайната буря.
Фиона се озърна и забеляза с каква готовност бяха приемани обясненията и обещанията му от хора, отчаяни и чакащи да получат уверението, че парите им са в безопасност. Биха повярвали в опровержението му и биха престанали да го винят, ако това значеше, че инвестициите им ще бъдат спасени. Е, тя не биваше да ги оставя да го правят. Щяха да чуят истината.
Когато завърши да говори, Бъртън прие да чуе въпросите към него. Едно по едно бяха направени запитвания. Той отговаряше умело, като даваше сбити обяснения и от време на време пускаше по някоя шега, за да провокира усмивки у инквизиторите си. След като отговори на около двайсетина, обяви, че следващият ще е последен.
— Носи се слух, че „Албион Банк” настоява за пълно и незабавно изплащане на дълговете ви, господин Бъртън. Вярно ли е? — попита един мъж.
Бъртън се засмя.
— Откъде се снабдявате с информация, господине? От прилични вестници или от парцали за по едно пени? „Албион Банк” не е отправяла такова искане. Разговарях с тях по-рано тази сутрин и те изразиха пълната си подкрепа. А сега, ако няма нещо друго, свързано с бизнес, което да обсъждаме, ще се наложи да ви оставя, за да се заема с фирмените си дела и да увелича стойностите на акциите ви до необходимите нива.
Фиона се изправи на крака в изпълнената с мрачно настроение и осветена от газени лампи заседателна зала. Един репортер от „Таймс” по-късно щеше да напише, че в този миг е изглеждала като една съвременна Фурия, черен ангел на отмъщението.
— Има още нещо, господин Бъртън — произнесе и всички глави се завъртяха към нея.
— Акционер ли сте, госпожо? — попита я пренебрежително той. — Това събрание е само за акционери.
— Да, акционер съм. Всъщност аз притежавам най-големия дял акции.
— Така ли. Мислех, че аз го притежавам — отговори Бъртън, с което накара тълпата да се разсмее. — Не съм убеден, че сме се срещали. Как се казвате?
— Госпожа Никълъс Соумс — произнесе тя. — И тези почтени хора трябва да научат, че от тази сутрин аз притежавам петдесет и два процента от „Бъртънс Тий”. И в ролята си на нов собственик искам оставката ви. Незабавно.
Бъртън се взря невярващо в нея.
— Луда — отбеляза.
— Не съм луда, господин Бъртън и настоявам да се оттеглите.
— Измислици на една ненормална. Изведете я! — кресна на двама от служителите си.
Невил Пиърсън се изправи на свой ред и прочисти гърло. Фиона чу как името му пробяга през тълпата. Като видна личност той биваше разпознаван от мнозина присъстващи.
— Господин Бъртън, не е измислица — заяви високо. Клиентката ми госпожа Соумс наистина притежава „Бъртънс Тий”. Разполага с петдесет и два процента, както вече ви уведоми. — Той положи ръце върху две дебели кожени папки на масата пред него. Цялата документация е тук.