Хладнокръвието на Бъртън се пропука.
— Това е невъзможно! — викна. — Следях внимателно акциите си, господин Пиърсън. Знам със сигурност, че нито един вложител не притежава повече от пет процента.
— „Мънро Ентърпрайзис”… Двайсет и пет хиляди акции. „Челси Холдинг Инкорпорейтид”… Петнайсет хиляди акции — заизрежда Фиона. — „Шиймъс Консолидейтид”… Десет хиляди акции.
Бъртън се взираше в нея неразбиращо.
— Все дъщерни фирми на една основна фирма на име „Тас Тий Инкорпорейтид”. Тези и още много други. Това е моята фирма, господин Бъртън.
— Дори да е така, аз държа мажоритарен дял от собствената си фирма!
Дейвид Уолтън също се изправи. Фиона забеляза, че Бъртън го разпозна.
— Вече не, Уилям — заяви. — Някога държеше мажоритарния дял. Докато преди няколко години не продаде четиристотин и петдесет хиляди акции на моя клиент Рандолф Елгън. Акциите бяха пазени във фонд, принадлежащ на сина на Елгън, който почина тази пролет. Никълъс Елгън, който използваше името Соумс, се е оженил, без да е известно на семейството му. Завещал е цялата си собственост, включително и този инвестиционен фонд на жена си. Прехвърлянето стана тази сутрин.
— Истина е, Уилям — произнесе тихо Джайлс Белами, докато ставаше от стола си. — Сега госпожа Соумс притежава „Бъртънс Тий”.
Помещението изригна. Хората скочиха на крака. Върху Фиона и придружителите ѝ заваляха въпроси. Бъртън слезе от подиума и си запроправя път през тълпата, като изтикваше настрана хората, които се беше мъчил да успокои само преди минути.
— Джайлс, какво означава всичко това? — попита.
— Всички документи са налице, Уилям. Прегледай ги — отговори Джайлс. Отвори едната папка и извади акциите. Тези, които Фиона беше донесла от Ню Йорк. После отвори втората. Тя съдържаше Деловете на Ник. Сега вече нейни.
Бъртън ги взе и ги разгледа една по една. Когато всички минаха пред погледа му, направи няколко крачки назад, притисна длани към слепоочията си и каза:
— Не може да бъде. Не може да бъде.
Той стисна здраво очи, пренебрегвайки крясъците, въпросите и цялата суматоха около него. После ги отвори, погледна към Фиона и изкрещя:
— Коя си ти?
Помещението притихна. Фиона повдигна воала и срещна ненавистния му черен взор. В началото по лицето му се изписа единствено объркване, но докато стоеше загледан в нея, то постепенно бе заместено от разпознаване.
— Ти! — просъска. В залата беше тихо като в гробница.
— Значи ме помните, господин Бъртън? — попита. — Поласкана съм. И аз ви помня. Много добре. Спомням си как една вечер стоях в офиса ви и слушах как с господин Шиън обсъждахте убийството на баща ми. Бях дошла да ви моля за пари като компенсация за така наречената злополука на баща ми, та с брат ми да си купим храна и да наемем стая. Получих повече от онова, за което бях дошла. Помните ли онази вечер? Баща ми беше председател на профсъюза. Искаше да се плаща на докерите по пени повече за час. За малко повече храна за децата им, за топло палто, което да облекат за работа. Едно пени повече. А вие… — Тя замълча, завладяна от чувства. Гневът беше накарал очите ѝ да се напълнят с парещи сълзи. Усещаше горчилката в устата си. — … Вие не пожелахте да ги платите. Господин Шиън ви обясняваше как е уредил смъртта на баща ми.
А вие се засмяхте. Още чувам смеха ви в кошмарите си, господин Бъртън. Помня, че се опитах да избягам от офиса ви, но се спънах. Вие ме чухте. Вие и господин Шиън. И ме подгонихте. Същата вечер господин Шиън се опита да ме убие. Имах повече късмет от баща си. Измъкнах му се. Но не можах да се отърва от спомените. Заклех се пред себе си, че ще платите за постъпката си. И вие платихте. „Бъртънс Тий” ми принадлежи.
В помещението отново настъпи хаос. Хората вдигаха шум и крещяха. Някои притискаха носни кърпи към потните си чела. Други се натискаха да хвърлят по-близък поглед на акциите. Репортери повтаряха името на Фиона. Тя дори не ги чуваше. Очите на Бъртън бяха приковани в нейните. Тя отвърна на погледа му, без да потрепва дори. Неподправена омраза — нещо мрачно и осезаемо — прехвърчаше помежду им.
— Ти, подла кучко. Ще ми се да те бях убил, когато имах възможност — произнесе той. — Вече щеше да си в земята също като окаяния ти баща.
— Уилям… Мили боже! — възкликна Джайлс Белами.
Отстъпи назад от масата с мъртвешки бледо лице.
— Госпожо Соумс! — викна един репортер. — Госпожо Соумс, насам!