Проблесна светкавица и замириса на дим. Някой беше успял да внесе фотоапарат. Фиона примигна, заслепена от ярката светлина. Точно от това имаше нужда Бъртън. С едно бързо и плавно движение извади нож от вътрешния джоб на сакото си и се хвърли към нея.
Дейвид Уолтън успя да реагира. Сграбчи Фиона за жакета и я дръпна назад. Острието пропусна шията ѝ на косъм. Проряза жакета в зоната на ключицата ѝ и се заби в меката плът под нея.
— Някой да го спре! — кресна Невил.
Размахвайки ножа, Бъртън изтича към предната част на заседателната зала и изчезна зад подиума и после през страничната врата. Група мъже се втурнаха след него, но той я беше заключил. Организира се издирването му из сградата. Някои се присъединиха към гонитбата, а други се бяха скупчили около Фиона.
Дейвид я беше настанил на един стол. Беше притиснал своята носна кърпа и тази на Джайлс към раната, но бялата тъкан вече се беше обагрила в червено под дланта му.
— Нужни са ми още кърпи… риза… каквото и да е! — извика. Мигом му бяха подадени много кърпи. Той събра няколко на куп и ги притисна към прореза. Фиона проплака. Болката беше ужасна.
— Трябва да я заведем в болница незабавно — нареди Невил. — Джайлс, погрижи се за файтон…
— Няма време — намеси се Дейвид. — Улицата е задръстена. Ще отнеме цяла вечност на кочияша да се добере до тук. Ще се наложи да я носим. Това е най-бързият начин. Хайде!
Дейвид я вдигна на ръце, а Невил тръгна пред него, за да проправи път през тълпата, размахвайки бастуна си. Джайлс събра акциите, сега опръскани с кръв, и се втурна след останалите. Заобиколи ги и затича напред, като крещеше за файтон. Един кочияш го забеляза и спря в другия край на Минсинг Лейн.
— Към Лондонската болница. По най-бързия начин! — викна Джайлс. Покатери се вътре, последван от Невил. Двамата протегнаха ръце да поемат Фиона и я наместиха на седалката. Невил положи главата ѝ в свивката на ръката си. Тя притвори очи от ужасното замайване. Имаше усещането, че гръдният ѝ кош гори. Чувстваше как топлата и лепкава кръв напоява дрехите ѝ. Усети, че Дейвид също се качи и файтонът потегли рязко, а после набра скорост.
— По-бързо, човече, по-бързо! — крещеше Джайлс през прозореца.
— Госпожо Соумс… Фиона… Чуваш ли ме? — попита Дейвид и я потупа по лицето.
— Чувам… — промърмори тя, почти изпаднала в несвяст.
— Дръж се, моля те! Почти стигнахме!
— Припадна! — викна Джайлс. — О, боже, Невил, бяла е като платно!
— Фиона! — ревна Невил. — Чуваш ли ме? Кажи нещо.
— Има ли близки в Лондон? — попита Дейвид. — Има ли кого да уведомим за случилото се?
— … Кажи на татко, Дейвид — пророни Фиона. — Кажи на татко, че победихме.
Глава 78
— О, Иисусе! Виж се само! — Роди стоеше на прага на болничната стая с каска в ръка, напълно разбит от вида на крехката ѝ фигура в леглото.
Фиона отвори очи и му се усмихна уморено.
— Добре съм, чичо Роди.
— Дойдох веднага щом научих. Един от моите хора дотича в участъка с новината. Не можах да повярвам. Боже, момиче, бях ужасен. Реших, че си била убита. Какви изобщо си ги мислех? Не трябваше да те пускам сама.
— Не бях сама, чичо Роди. Аз…
— Трябваше да те придружа.
— Но аз съм добре…
— Да, олицетворение на крепко здраве. Имаш ли нужда от нещо? Вода? Жадна ли си?
— Пресъхнала.
Той прекоси стаята и ѝ сипа чаша вода от каната на нощното шкафче.
— Ето. Какво казаха лекарите? — попита.
— Че съм изгубила малко кръв, но ще се оправя — отговори тя, докато поемаше чашата от него.
— Защо искат да те задържат?
— Просто да ме наблюдават за ден или два. Докато си възвърна силите.
— Как се чувстваш?
Той опря опакото на ръката си в бузата ѝ. Никак не му харесваше цветът ѝ. Нито тъмните сенки под очите ѝ. Или избилата през превръзката кръв.
— Просто малко замаяна от време на време.
— Бъртън няма да успее да стигне до бесилото. Кълна се, че няма. Когато го открия, лично ще му откъсна главата.
— Още ли е на свобода?
— Боя се, че да. Ходих до Минсинг Лейн и разговарях с поелите случая, преди да дойда тук. Цялата сграда на „Бъртънс Тий” е претърсена; нито следа от него. Не се е прибирал и в къщата си. Колегите от Сити смятат, че ще се опита да стигне до континента. Ако вече не го е направил. Предупредили са всички фериботни компании. Обявена е и награда.
Роди беше бесен, че случаят не беше негов, но като част от Лондонското Сити Минсинг Лейн се намираше под юрисдикцията на тамошната полиция. Той беше част от централното управление на полицията, което бе под егидата на вътрешното министерство, не на общината, и правомощията му се разпростираха извън Сити.