Нямаше значение. Не му трябваше адрес, за да се сети кой ги изпращаше… и кои са мъжете, които са ги носили. Момчетата от полицията в Сити грешаха. Уилям Бъртън не беше напуснал Лондон. Още беше тук. И се канеше да довърши започнатото.
Глава 79
— Да дам ли някакъв адрес на кочияша, сержант O’Меара? — попита пиколото.
— Не, аз ще му го кажа. Двамата с Госпожа Соумс ще пътуваме с него.
— Много добре, господине. Ще взема някои от по-леките неща сега, а после ще се върна за сандъците.
Момчето стисна под мишница кутия за шапки и хвана два куфара в ръце. Роди му задържа вратата, а после я заключи. Запромъква се към дневната покрай купчините багаж в преддверието, като по път хвърли поглед към спалнята на Фиона. Вратата беше затворена. Тя още подремваше. Щеше да я остави да си почива, докато всички куфари не бъдеха свалени долу. Опаковането я беше изтощило. Едва сутринта я изписаха от болницата и още беше слаба.
Роди се тревожеше да не я измори. Притесняваше се, че преместването, за което настоя, щеше да изхаби оскъдните ѝ запаси от сили, но също така осъзнаваше, че няма друг избор. Два дни, след като направи опит да убие Фиона, Уилям Бъртън още беше на свобода. Полицията преобръщаше града наопаки, за да го открие. Бяха поставени постове пред къщата му, на Минсинг Стрийт и пред „Албион Банк”. В няколко вестника публикуваха снимката му и към обществеността беше отправен апел да съдейства, но засега нямаше и следа от него.
Никой не знаеше къде се намира, но ако желаеше, самият той лесно би могъл научи местонахождението на Фиона. В много вестници имаше публикации за нея. Читателите желаха да открият всичко за смелата млада вдовица, която бе отмъстила за смъртта на баща си. В някои от вестниците се споменаваше, че е отседнала в „Савой”. Всичко, което трябваше да стори Бъртън, бе да вземе един от тях и да го прочете. И макар стаите да бяха само за гости, лобито беше достъпно за всички. Всеки би могъл да влезе. Стотици го правеха всеки ден. И няколко монети в ръцете на безскрупулно пиколо или камериерка лесно биха могли да купят информация за някого от гостите.
Роди реши, че Фиона щеше да е в много по-голяма безопасност в частна къща. Ангажира една агенция в Найтсбридж, като обясни на собственичката, че му е нужно напълно обезопасено място, при това незабавно. Тя откри такова още същия ден — красиво обзаведена градска къща в Мейфеър, разположена в средата на каре от сгради, до която имаше достъп само от предната страна. Принадлежеше на дипломат, който неотдавна беше изпратен в Испания. Освен това Роди изнуди Алвин Доналдсън, страшния полицейски служител, разследващ случая, да постави отпред двама полицаи.
Фиона вярваше, че Бъртън е избягал отдавна, тъй като Лондон беше твърде опасно място за него. Заяви на Роди, че се тревожи прекалено, но той държеше на своето. Бъртън уби баща ѝ, само защото представляваше дребна опасност за фирмата му. Какво би причинил на човека, който всъщност му я беше отнел? Би я очистил, без да му мигне окото. Единственото, от което се нуждаеше, беше възможност.
Докато преглеждаше дневната за забравени вещи, чу тихо почукване. Посегна към палката си. Беше сигурен, че пиколото се връщаше за още багаж, но нямаше да поема рискове.
— Кой е? — кресна с ръка на топката. Последва кратка пауза и после дойде отговор.
— Джо Бристоу.
— Дявол да го вземе — изсумтя Роди сам на себе си.
Отвори вратата.
— Здравей, Роди. Тя… тук ли е?
Роди поклати глава.
— Беше тук — излъга и посочи към струпания зад него багаж. — Но отпътува за Америка. Тази сутрин. — Нямаше намерение да допусне Джо Бристоу близо до Фиона. Не и след като тя заяви, че не желае да го вижда.
Джо придоби унило изражение.
— Не мога да повярвам, че я изпуснах — заяви. — Опитах се да я навестя в болницата, след като прочетох за случилото се по вестниците, но не позволяваха посещения. Дори не се съгласиха да ѝ предадат, че съм ходил.
— Да, аз наредих така — отговори Роди. — Боях се, че Бъртън или някой, който работи за него ще се опитат да се доберат до нея. Ще я уведомя, че си се отбил. Ще ѝ предам поздравите ти.
— Бих желал да ѝ го кажа лично — отвърна Джо. — Може ли да получа адреса ѝ в Ню Йорк?