Днешната вечеря щеше да е оскъдна. Тя и Шийми щяха да ядат варени картофи и хляб с маргарин. Нямаше масло. То беше прекалено скъпо. Чарли и майка ѝ щяха да получат същото плюс пушена риба — Чарли, за да има сили да работи в пивоварната, а майка ѝ, за да се позакрепи малко. Тази кашлица я изцеждаше. Понякога кашляше толкова силно, че лицето ѝ пламваше и едва успяваше да си поеме дъх. Може би утре Чарли щеше да изкара някое допълнително пени. Ако се случеше така, щеше да купи евтини парчета овнешко за яхния. Можеха да бъдат сварени в тенджера заедно с моркови и картофи. Това може би щеше да помогне майка ѝ да се подобри.
Тя завърши пазаруването си с един хляб и сто грама маргарин, а после пое към вкъщи. Наоколо се прокрадваше мъгла и забулваше оранжевите пламъци на газените лампи, карайки ги да озаряват улиците с призрачни отблясъци. Мъглата се движеше и обгръщаше сергиите като живо същество, приглушаваше шума и намаляваше видимостта.
Мъглата я накара да потръпне. Да се движиш през нея, създаваше усещането, че си увит в студено мокро одеяло. Пазарската ѝ торба тежеше, беше гладна и краката я боляха от стоенето права цял ден. Откакто беше разяснила на господин Бъртън как да получава повече свършена работа от по-малко момичета, господин Минтън, почувствал се засрамен, я експлоатираше здраво, като изискваше от нея вечер да мие лопатките за чай, да бърше масите и да мете пода. Беше изтощена и копнееше да си е у дома. Импулсивно реши да избере по-кратък път.
Отклони се от Хай Стрийт и пое през сгъстяващата се мъгла по Бароу Стрийт, необитаема уличка със срутени къщи, чиито врати зееха, а прозорците бяха без стъкла. Всички газени лампи бяха изпочупени. Улицата беше тъмна и тиха и след като измина двайсет метра, Фиона започна да си мисли, че избирането на пряк път не е било чак толкова добра идея. Помнеше колко се уплаши, когато противният Сид Малоун я беше сграбчил. Ами ако я е забелязал на пазара и я е проследил? Да не говорим, че го имаше и Джак. Преди три седмици в края на септември беше убил още две жени, и двете в една и съща нощ — Елизабет Страйд на Бърнър Стрийт и Катрин Едоус на Митър Скуеър. Всички говореха само за това. Фиона не беше обърнала особено внимание на новините, но сега се замисляше. Нито Бърнър Стрийт, нито Митър Скуеър бяха много далече от Бароу Стрийт. Джак не беше заловен все още. Можеше да е навсякъде. Нямаше кой да я чуе, ако се развикаше и… О, престани, скара се сама на себе си. Държиш се глупаво. По този начин ще се прибереш вкъщи за десет минути вместо за двайсет.
Наложи си да се съсредоточи върху други неща. Замисли се зa новите им съседи. От едната им страна живееше Франсес Сойър, за която Чарли твърдеше, че била лека жена. От другата беше господин Хансън. Беше отвратителен, зяпаше похотливо наоколо и ръцете му вечно бяха на чатала. Опитваше се да надзърта през пролуките на нужника, когато тя или която и да било друга жена се намираха вътре. Поне хората, с които деляха една и съща къща, бяха свестни. Господин Дженсън, зидар, държащ задната горна стая, беше изключително затворен. Госпожа Кокс — горната предна стая — крещеше много по момчетата си. Джим и Луси Брейди, които обитаваха долната задна стая, бяха най-симпатични от всички. Джим винаги намираше време да поиграе с Шийми, а Луси, която очакваше първото си дете, всеки ден изпиваше по чаша чай с Кейт и ѝ задаваше въпроси за раждането и отглеждането на бебета.
Беше трудно да се съжителства в такава голяма близост с напълно непознати. Трябваше да си намерят по-добра квартира, но за тази цел им бяха нужни повече пари. Тъй като не беше склонна просто да стои и да чака парите от „Бъртън Тий", Фиона беше отишла да търси работа за уикенда в някои от местните магазини. Засега нямаше късмет, но няколко от собствениците бяха записали името ѝ. Майка ѝ беше започнала надомна работа, правеше копринени коледни звезди за коледната декорация. Чарли също помагаше. Понякога, когато си мислеше, че разполага с достатъчно пари само за хляб и маргарин, той изваждаше няколко шилинга — от печалбите си от боеве — и успяваха да си позволят пай с месо или риба и пържени картофи.
Потънала в мислите си, Фиона беше изминала половината разстояние, когато чу стъпки зад гърба си. Нищо особено, каза си припряно. Просто някое друго момиче на път за вкъщи от пазара. Но едно тихо гласче в главата ѝ отбеляза, че стъпките бяха прекалено тежки, за да са на жена. Е, противопостави се тя, не може да са твърде близо, ако се съди по звука. Но пък, от друга страна, прошепна гласът, може да се заблуждаваш заради мъглата. Тя приглушава звуците, кара шумовете да звучат по-далечни, отколкото са в действителност. Фиона стисна здраво пазарската си торба и ускори крачка. Стъпките също забързаха. Който и да беше зад гърба ѝ, я следваше. Тя затича.